— Мисля, че нямаме друг избор, освен да изпълним исканията на Слейтър. Засега те включват само теб. Това не е като някоя от онези ситуации, в които или ние спасяваме заложника, или те взривяват сградата. Тук или трябва да признаеш, или той ще ти взриви колата. Признанието не представлява опасност за обществото. — Тя кимна замислено. — Засега няма да намесваме полицията, както иска той. Но ще приемем искането му буквално. Той казва ченгета — значи никакви ченгета. Това изключва ФБР. Ще разкажем всичко на ФБР.
Тя свали стъклото на прозореца си и се загледа в небето.
— Освен това мисля, че Ричард Слейтър е човек, който някой от нас или и двамата познаваме. Мисля, че мотивът му е отмъщение и той възнамерява да го осъществи по начин, който няма да бъде забравен. — Тя го погледна. — Не може да няма някой, Кевин.
Той се поколеба и реши да й отпусне част от истината.
— Няма никой. Единственият враг, който си спомням да съм имал, е онова момче.
— Кое момче?
— Знаеш го. Сещаш ли се за момчето, което те шпионираше, когато бяхме още деца? Онова, което ме наби?
Тя се ухили.
— Същото, от което ме спаси?
— Попитах Слейтър дали е момчето — рече Кевин.
— Така ли? Пропусна да споменеш тази малка подробност.
— Това няма значение.
— Казах всички подробности, Кевин. Не ме интересува дали са без значение за теб. Ясно ли е?
— Да.
— Какво ти каза той?
— Той каза: „Какво момче?“. Не е той.
Тя не отговори нищо.
Край тях мина една кола. Джип с ярки стопове.
— Някога чувал ли си за убиеца, наричан Гатанката? — попита Сам.
Кевин се надигна.
— По новините тази вечер.
— Гатанката получи този прякор заради няколко убийства, извършени в Сакраменто през последните дванайсет месеца. Последната му жертва е от преди три месеца — брат на един агент от ФБР, който бил по следите му. Мога да ти гарантирам, че ФБР веднага ще захапят този случай. Същият начин на действие. Мъж се обажда по телефона, задава гатанка и след това изпълнява наказанието, ако тя не бъде отгатната. Нисък, дрезгав глас. Наблюдение със сложни технически средства. Звучи като същия тип.
— Само че…
— Само че защо е избрал точно теб? И защо мен? — попита Сам. — Би могъл да е имитатор.
— Може би се мъчи да ни обърка. Очевидно си пада по игричките. Може би по този начин просто засилва тръпката. — Кевин наведе тава и започна да масажира слепоочията си. — Тази сутрин аз и доктор Франсис проведохме дискусия за злото у човека. На какво е способен обикновеният човек. Питам се аз какво бих направил, ако се срещна с този мъж. — Той си пое дълбоко дъх. — Трудно ми е да повярвам, че подобни хора наистина съществуват.
— Ще си получи заслуженото. Винаги така става. — Тя протегна ръка и разтърка рамото му. — Не се тревожи, скъпи мой рицарю. Ненапразно се издигнах толкова бързо в тази компания. Досега не е имало случай, който да не мога да разреша. — Тя се ухили палаво. — Нали ти казах, че ще стана ченге. И нямах предвид патрулен полицай.
Кевин въздъхна и се усмихна.
— Нямаш представа колко се радвам, че си ти. — Той се прокашля. — Не че се радвам, че е подгонил и теб…
— Разбрах те. — Тя запали двигателя. — Ще се справим с него, Кевин. Няма да позволя на някакъв си призрак от миналото или някой сериен убиец да ни разиграва така. Ние сме по-умни от този психопат. Ще видиш.
— И сега какво?
— Сега ще претърсим къщата за бръмбари.
Двайсет минути по-късно Сам държеше в облечената си в ръкавица ръка шест подслушвателни устройства. Едно от всекидневната, по едно от всяка тоалетна, по едно от всяка спалня и предавател от телефона.
Очите й блестяха като на футболист, който току-що е вкарал гол. Сам винаги преливаше от оптимизъм; това бе една от най-възхитителните й черти. Той се носеше около нея като аромат на парфюм. Според Кевин Сам притежаваше всичко необходимо, за да я приемат в ЦРУ, КБР или където пожелае.
— Няма да го забавим особено, но поне ще му покажем, че сме вътре в играта. Типове като него обикновено полудяват от кеф, ако решат, че противниците им стават небрежни.
Тя напълни умивалника с вода, пусна устройствата вътре и свали хирургическите ръкавици.
— При нормални обстоятелства бих ги взела със себе си, но ако съм права, този случай вече е под юрисдикцията на ФБР. Ще се разпищят на умряло. Утре сутрин ще се обадя в офиса, ще им обясня ситуацията и ще уведомя отдела на Милтън за това, че съм свързана със случая. Не че ги интересува — обзалагам се, че на сутринта градът ще е залят от всякакви агенти. По-добре да работя сама, отколкото с тях. — Тя говореше тихо, сякаш на себе си. — Казали са ти, че първо ще проверят за бръмбари?