Такива като Милтън. Той беше до мозъка на костите си ходеща медийна презентация в комплект с бежовия тренчкот, който сега висеше на закачалката в ъгъла. Когато тя пристигна в управлението, той тъкмо даваше пресконференция, точно по изгрев-слънце.
Нямаше нищо ново; всички бяха наясно с това. Приказките му, че медиите имат право да знаят, бяха просто димна завеса. Той просто си умираше да стои пред камерата. Не беше точно нейния тип.
Подобно мислене не беше особено професионално и тя бе наясно с това. Милтън беше служител в правоохранителната система и целите му бяха същите като нейните. И двамата бяха замесени в този случай, независимо от личностните им различия. Но след смъртта на Рой на Дженифър вече не й беше толкова лесно да изтиква встрани подобни нелепи усещания. Това бе основната причина Бюрото да не допуска агенти в нейното положение на предната линия, както се беше опитал да постъпи Франк.
Няма значение, тя ще превъзмогне всичко.
От лявата й страна седеше Нанси Стърлинг, най-опитният криминалист в Лонг Бийч. До нея бяха Гари Суонсън от щатската полиция и Майк Боуън от Бюрото за алкохол, тютюн и огнестрелни оръжия. Клиф Брансфърд, КБР, допълваше групата. Тя беше работила с Клиф и го намираше за изключително скучен, но достатъчно умен. Той правеше всичко по книга. По-добре да стои по-далеч от него, освен ако той не я потърси.
— Знам, че всички сте заинтригувани от случая по различни причини, но определено юрисдикцията е на ФБР — обвиненията срещу този тип включват и отвличане — каза Дженифър.
Милтън й отвърна, без да му трепне окото:
— Юрисдикцията може да е ваша, но градът е мой…
— Не се тревожете, тук съм, за да работя с вас. Препоръчвам разследването да се води от това управление. Така цялата информация ще минава през ръцете ви. Ще координираме всичко оттук. Не знам какви ще са предпочитанията на КБР и БАТО относно разпределението на екипите им, но лично аз предпочитам да работя от този кабинет. Това достатъчно ли е?
Милтън не отвърна нищо.
— Аз съм доволен — каза Брансфърд. — Ние сме си добре и в нашите кабинети. Що се отнася до мен, този случай си е ваш.
Брансфърд знаеше за Рой и я подкрепяше. Тя леко му кимна.
— Засега ще се въздържим — каза агентът на БАТО. — Но ако отново се появят експлозиви, ще изискаме по-голямо участие.
— Съгласна съм — отвърна Дженифър. Тя погледна Милтън. — Сър?
Той я изгледа от горе до долу и тя веднага разбра, че мнението й за него никога няма да се промени. Макар да беше предположил, че случаят е свързан с Гатанката, което беше много вероятно, предвид профила на убийствата в Сакраменто, Дженифър не вярваше, че той е наясно с личната й ангажираност със случая. Самоличността на Рой не беше официално обявена. Във всички случаи арогантността му въобще не я притесняваше.
— Каква е специалността ви, агент? — попита Милтън.
— Криминална психология, детектив.
— Профайлър.
— Психологически профили, базирани върху методи и технологии от съдебната медицина — поправи го тя. Без малко да изкаже на глас и завършека на мисълта си: А думите съдебна медицина са сложени тук точно заради такива като теб, които са израсли в някое затънтено селце.
— Добре, съгласен съм. Но не искам да разговаряте с медиите.
— Нямам никакво намерение да ви отнемам от ефирното време, сър.
— Мисля, че се разбрахме.
— Чудесно. Преди около час прегледах вашия файл. — Тя погледна към Нанси. — Бързо работите.
— Опитваме се — отвърна Нанси. — Може би ще трябва отново да го прегледате. Намерихме таймера.
— Предварително настроен?
— Не. Включва се посредством предавател, но доколкото успях да разбера, след това няма изключване.
Дженифър погледна към Милтън.
— Значи онзи, който е заложил бомбата, е нямал никакво намерение да спре детонацията, независимо от заплахите и обещанията му.
— Така изглежда.
— Нещо друго?
Милтън се изправи и се обърна към щорите на прозореца зад стола му. Повдигна ги и надникна към улицата.