— И така, агент Питърс, какво ви казва вашата кристална топка за този случай?
— Рано е още да се каже.
— Хайде де, направете ми това удоволствие.
Те очевидно смятаха, че това е Гатанката, но тя започна с традиционния анализ.
— Най-доброто ми предположение е, че става въпрос за бял мъж, изключително разгневен, но не достатъчно, за да пренебрегне прецизността в методите си. Умен. И го знае. Знае каква бомба да направи, къде да я постави, как да я детонира, без да бъде засечен. Всъщност дори знае, че господин Парсън ще се измъкне без наранявания, както и че гатанката му няма да бъде разгадана. Затова не си е правил труда да поставя и прекъсвач.
— Случайна жертва? — попита Нанси.
— Нищо при този човек не е случайно. Ако не познава жертвата от преди, значи я е избрал по определени причини. Заради професията му, навиците, начина, по който си реши косата.
— И точно по тази причина не се връзват твърденията на Парсън, че не познава никой, който да му има зъб — рече Милтън.
— Не е задължително. Вие сте полицай, който може да изброи стотина души, готови да му видят сметката, стига да им се удаде възможност. Обикновеният гражданин няма такива врагове. Имаме си работа с тип, който най-вероятно е ненормален — достатъчно е да ви зърне от влака, за да се превърнете в следващата му мишена. — Тя замълча. — Това е всичко, което бих могла да ви кажа, използвайки информацията, която ми предоставихте. Но се оказва, че мога да добавя и още нещо.
— Гатанката — каза Нанси.
Дженифър я погледна и се запита дали жената знае за Рой.
— Да. Същият модус операнди. Последното убийство, което приписахме на този човек, беше извършено преди три месеца в Сакраменто, но съдейки по всичко, тук си имаме работа със същия мъж.
— Той използва гатанки, но някога оставял ли е жертвата си жива? — попита Милтън.
— Прав сте; този е различен. Предишните му пет жертви са били убити, след като им е казал гатанките и те не са успели да ги разгадаят. Което означава, че не е приключил с Кевин Парсън. Взривил е колата му, без да нарани никого, просто за да се позабавлява. Скучно му е. Иска ново предизвикателство. Навързването на няколко гатанки е логическа прогресия, но освен това отнема и много време. Ще му се наложи да проучи много добре мишената си, за да успее да поддържа непрекъсната верига. Което означава продължително интензивно наблюдение. Организирането на един номер е лесна работа. Този тип възнамерява да го направи отново. Подобно планиране отнема време. Това би могло да обясни защо Гатанката не се обади през последните три месеца.
— Той си има име — каза Брансфърд. — Слейтър. Гатанката си остана безименен.
— И пак ще повторя, според мен се развива. — Дженифър извади една дебела папка от куфарчето си и я остави на бюрото. На етикета й бяха написани две големи печатни букви: Р. К.
— Не позволявайте на размерите й да ви заблудят; не знаем чак толкова, колкото сигурно си мислите. Тук просто има страшно много данни за психологическия профил. Когато стане въпрос за улики, този тип е абсолютно чист. С никое от телата не е било злоупотребено по какъвто и да било начин. Първите четирима са били удушени; последният е убит чрез бомбен взрив. Убиецът сам съобщи на полицията за четирите удушени жертви, които беше оставил на пейки в парка. По телата не бяха открити абсолютно никакви улики. Този убиец получава удовлетворение от играча, а не от самите убийства. Те са само реквизит, нещо, което просто вдига залозите така, че да направи играта по-интересна.
Тя отпусна ръце върху папката. Зелените й ръбове бяха изтрити от употреба. Дженифър можеше да цитира съдържанието й по памет, всичките 234 страници. Половината от написаното вътре беше нейно дело.
— В момента подготвяме копия от това за всеки един от вас. Щом го прегледате, с удоволствие ще отговоря на всичките ви въпроси. Осъществяван ли е допълнителен контакт с жертвата?
— Не и днес — отвърна Милтън. — Изпратихме екип, който да огледа къщата му. Самият той е открил няколко бръмбара. Ако трябва да бъда по-точен, някаква негова приятелка е открила шест устройства, поставени на различни места вътре. Някаква си Саманта Шиър ни се обади тази сутрин. Работи за министъра на правосъдието. Снощи била с него и решила да ни направи услуга. Знаете ли кое пада, но никога не се пуква? И кое се пуква, но никога не пада?
— Не.
Той се ухили коварно.