Той добросъвестно й предаде разговора, като тя му задаваше въпроси и си водеше бележки. Отрази всички възможни ъгли — изборът на думи, последователността на събитията, тонът, с който е разговарял Слейтър, почти неограничените му начини да проникне в живота му.
— Значи според вас е влизал в дома ви не един път. При едно от посещенията си е намерил номера на Саманта. Смята, че двамата имате романтична връзка, но не е така.
— Точно така.
— А някога имали ли сте?
— Всъщност не. — Кевин се размърда на стола си. — Макар да се чудя дали това не е било грешка от моя страна.
Очевидно Слейтър беше решил, че Кевин и Саманта са повече от приятели. Кой грешеше, Слейтър или Кевин? Тя погледна мъжа, който седеше срещу нея. Колко наивен беше той?
— Трябва да поговорите с нея — каза Кевин. — Може да ви помогне по някакъв начин. Тя не е ченге.
— Разбира се. — Дженифър изхвърли тази вероятност още докато говореше. Нямаше никакво намерение да се съветва с някаква новобранка. Най-малко от това имаше нужда. — От колко време се познавате?
— Израснахме заедно в Лонг Бийч.
Тя си го отбеляза и промени темата.
— Значи всъщност Слейтър ви е звънял три пъти вчера. Веднъж по мобилния, един път на домашния телефон тук и веднъж по мобилния, който ти е дал? Третият е бил само за да провери дали телефонът работи.
— Така предполагам. Да, три пъти.
— Имаме три минути, три обаждания, три правила, гатанка в три части, три месеца. Смяташ ли, че му харесват тройките?
— Три месеца ли?
Трябваше да му каже.
— Чували ли сте за убиеца Гатанката?
— Онзи от Сакраменто?
— Да. Имаме причини да вярваме, че това е той. Последната му жертва е отпреди три месеца.
— Чух по новините. — Кевин затвори очи. — Наистина ли смятате, че е той?
— Да, така смятам. Но доколкото знаем, досега не е оставял никой жив. Не се опитвам да ви плаша — просто няма друг начин да го направя. Сега получаваме шанс, отличен шанс да го спрем, преди да продължи.
Той разшири очи.
— Как?
— Иска да играе. Не го привлича убийството, а играта. И ние ще играем.
— Ще играем? — Той я погледна отчаяно и наведе глава. Прииска й се да го прегърне през рамо, да го утеши, да хване здраво тази бедна душа и да й каже, че всичко ще бъде наред. Но това нямаше да е нито вярно, нито професионално.
— Някога играли ли сте шах?
— Един-два пъти.
— Мислете за това като за партия шах. Той е с черните, вие — с белите. Той е направил първия си ход и вие сте направили вашия. Изгубили сте една пешка. Докато играта му е интересна, той ще играе. Задачата ви е да го задържите в играта достатъчно дълго, за да можем да го намерим. Това е единственият начин да го победим.
Кевин прокара ръце през косата си.
— Ами ако в този момент ни слуша?
— Винаги трябва да предполагаме, че ни слуша. Несъмнено разполага с технология, за да чуе каквото иска. Но онова, което току-що ви казах, е като музика за неговите уши. Сега се е скрил в дупката си и потрива ръце в очакване на играта. Колкото по-дълго продължи, толкова по-добре. Може да е ненормален, но е адски умен. Може би е гений. Никога няма да се откаже и да побегне само защото някакъв си агент от ФБР е по петите му.
Надявам се, че ме слушаш, змия такава. Тя стисна зъби.
Кевин й се усмихна едва-едва. Очевидно разбираше, но не беше в състояние да хареса каквото и да било, свързано с играта на Слейтър.
— Тройките може да са просто съвпадение — каза той.
— При този тип няма съвпадения. Умът му работи по съвсем различен начин от останалите. Може ли да видя телефона, който ви е дал?
Той го измъкна от джоба си и й го подаде. Тя го включи и прегледа записите. Едно обаждане в 4:50 предишния ден следобед.
— Добре, дръжте го у вас. Не го давайте на полицията и не им казвайте, че съм ви посъветвала да не им го давате.
Това й спечели едно ухилване и тя не се сдържа да му се усмихне в отговор. Можеха да се опитат да проследят номера на Слейтър и да засекат местоположението му, но тя въобще не гледаше оптимистично на това. Имаше твърде много начини да излъжеш системата.
— Ще сложим бръмбар в телефона…
— Той каза никакви ченгета.
— Имам предвид ние, ФБР. Ще използваме местна техника, която ще монтираме в телефона. Съмнява ме, че конвенционалните подслушвателни уреди ще свършат работа — заглушават се твърде лесно и имат ограничен обхват. Записващият уред ще се вижда ясно, една малка кутия, която ще монтираме тук. — Тя посочи с пръст гърба на сребристия телефон. — Съдържа малък чип, който по-късно ще приберем за анализ. Не е като наблюдението в реално време, но може би е всичко, което можем да получим.