— Грях ли? За какво говорите?
— Това е въпросът, нали? Знаех си, че си забравил, глупак такъв. — Нова пауза. — Харесваш ли гатанките? Ето ти една, да ти ангажира мисълта: Кое пада, но никога не се пуква? Кое се пуква, но никога не пада?
— Какво? Какво е…
— Три минути, Кевин. Начало… сега. Нека играта започне.
Телефонът млъкна.
Кевин продължи да се взира безцелно напред още около минута, притиснал телефона към ухото си.
Клаксонът изсвири.
Колите отпред се раздвижиха. Мерцедесът отново проявяваше нетърпение. Кевин натисна педала за газта и фордът потегли напред. Той остави телефона на пасажерското място и преглътна с пресъхнала уста. Погледна към часовника. 12:03.
Добре, мисли. Запази спокойствие и мисли! Това наистина ли се случва? Разбира се, че се случи! Някакъв побъркан тип, който се нарича Слейтър, току-що се обади по мобилния ми телефон и заплаши да взриви колата ми.
Кевин грабна телефона и погледна към дисплея му: Скрит номер, 00:39.
Истинска ли беше заплахата? Кой би взривил кола насред оживена улица заради някаква гатанка? Някой се опитваше да му изкара акъла от страх по някакви си свои маниакални причини. Или пък някакъв ненормалник го беше избрал случайно за следващата си жертва, някой, който вместо проститутките мразеше студентите от семинарията и наистина възнамеряваше да го убие.
Мислите му препускаха лудо. Какъв грях? И той имаше грехове, разбира се, но никой от тях не изпъкваше пред останалите.
Кое пада, но никога не се пуква? Кое се пуква, но никога не пада?
Пулсът му отекваше в ушите. Може би трябваше да слезе от пътя. Естествено, че трябваше да слезе! Ако имаше и най-малка вероятност Слейтър наистина да изпълни заплахата си…
За пръв път Кевин си представи как колата му избухва. Стомахът му се сви от страх. Трябваше да се махне оттук! Трябваше да се обади на полицията!
Но не веднага. Първо трябваше да излезе от колата! Навън!
Той махна крака си от педала за газта и натисна спирачката. Гумите на форда изсвистяха. Изсвири клаксон. Мерцедесът.
Кевин се извърна и погледна през задното стъкло. Прекалено много коли. Трябваше да намери някое по-празно място, където летящите парчета щяха да нанесат най-малко щети. Даде газ и се стрелна напред. 12:05. Но колко секунди? Трябваше да приеме, че трите минути изтичат в 12:06.
В главата му се тълпяха безброй мисли: за внезапната експлозия, за гласа по телефона, за това как реагират околните коли на резките движения на форда по пътя. Кое пада, но никога не се пуква? Кое се пуква, но никога не пада?
Огледа се трескаво. Трябваше да изостави колата някъде, където нямаше да взриви квартала. Та тя дори няма да се взриви, Кевин. Успокой се и помисли. Той не спираше да прокарва нервно пръсти през косата си.
Премина в дясното платно, пренебрегвайки гневните клаксони. Приближаваше бензиностанция „Тексако“ — лош избор. Зад нея се зададе китайски ресторант от веригата „Доктор Уонг“ — не по-добър. В тази част от пътя не се виждаха никакви паркинги; жителите на квартала паркираха покрай тротоарите. Отпред обедните тълпи се бяха устремили към Макдоналдс и Тако Бел. Часовникът все още показваше 12:05. От доста време не беше помръднал.
Мислите му се объркаха напълно от пристъпа на истинска паника. Ами ако наистина избухне? Ще се взриви, нали? Боже, помогни ми! Трябва да се махна оттук! Той сграбчи токата на предпазния колан с трепереща ръка. Отпусна леко ремъка. Отново се вкопчи с две ръце във волана.
На около стотина метра вляво от булеварда се виждаше един супермаркет „Уол Март“. Огромният му паркинг беше зает едва наполовина. От градината в центъра му тръгваше широка пешеходна пътека, която като естествена канавка заобикаляше асфалтирания терен отвсякъде. Той реши: „Уол Март“ или нищо.
Натисна клаксона и сви рязко в средното платно, хвърляйки бегъл поглед в огледалото за обратно виждане. Металическо изскърцване го накара да се свие — беше одраскал една кола. Сега вече нямаше измъкване.
— Махнете се от пътя ми! Дайте път!
Той махаше трескаво с лявата си ръка, но успя само да си удари кокалчетата в стъклото. Простена и сви рязко в крайното ляво платно. С гръмотевичен трясък премина през високия петнайсет сантиметра разделителен бордюр и навлезе в насрещното движение. Хрумна му, че челният сблъсък няма да е по-добър вариант от взривяването, но вече се движеше срещу десетината приближаващи коли.