— Няма начин да успеем да измъкнем всички навреме — каза Сам. — Половин час ще им е необходим само за да получат разрешение! Тук се крие още нещо. Слейтър е прецизен. Дал ни е още нещо.
Телевизионната програма изведнъж се промени. На екрана се появи познатото лице на Том Шилинг, водещият на новинарската емисия на ABC. В долния край се появи червеният банер с надпис „Новина от последния час“. Том се появи на фона на снимка на овъглената кола на Кевин с думата „Гатанката?“, написана с неравен шрифт. Водещият погледна към камерата вдясно и след това се обърна към зрителите.
Кевин го гледаше като омагьосан. Том Шилинг щеше да стовари чук върху живота му. Усети как го полазват тръпки. Може би признанието наистина беше грешка.
— Имаме ново шокиращо развитие по случая с взривената вчера кола на булевард „Лонг Бийч“. Кевин Парсън, шофьорът на колата, ни предложи нова информация, която може да хвърли светлина върху случая.
Когато Кевин чу името си, стаята се разлюля, екранът се размаза и думите се изкривиха така, сякаш някой ги изговаряше под вода. Животът му щеше да свърши. Том Шилинг продължаваше да говори.
— Кевин Парсън е студент в семинарията…
Мъртъв си.
— … бъдещият свещеник призна…
Това е краят.
— … заключил момчето в подземието…
С живота ти е свършено.
Стори му се странно, че разкриването на греха му навя мисли за смъртта по-силно, отколкото заплахите на Слейтър. Пет години се беше опитвал да се измъкне от морето на безнадеждността на Бейкър стрийт, а сега, за по-малко от двайсет и четири часа, се беше озовал отново в него, давейки се. Някой щеше да се зарови в останалата част от детството му. В истината за Белинда и къщата.
Ето ме и мен. Кевин Парсън, черупката на мъжа, който е способен да извърши най-ужасния човешки грях. Ето ме и мен, окаян преструван. Аз не съм нищо повече от един плужек, който се опитва да пропълзи през живота в човешка форма. Когато научите всичко, ще се убедите, че това, както и още много други неща, са истина.
Благодаря ти. Благодаря ти, лельо Белинда, че го сподели с мен. Аз съм едно нищо. Благодаря ти противна, откачена, извратена лельо за това, че затъкна тази истина в гърлото ми. Аз съм нищо, нищо, нищо. Благодаря ти, демон от ада, за това, че ми извади очите и ме зарови в земята, и…
— … вин? Кевин?
Той се обърна. Сам стоеше до масата с дистанционното в ръка и го гледаше. Телевизорът беше изключен. Тогава се усети, че трепери. Въздъхна дълбоко, разтвори стиснатите си в юмруци ръце и прокара пръсти през косата си. Вземи се в ръце, Кевин. Дръж се.
Но той не искаше да се вземе в ръце. Искаше да се разплаче.
— Какво?
— Съжалявам, Кевин. Не е толкова зле, колкото звучи. Обещавам, че ще ти помогна да преминеш през това.
Не е толкова зле, колкото звучи, защото ти не знаеш цялата истина, Сам. Не знаеш какво точно се случваше в онази къща на Бейкър стрийт. Той се обърна с гръб към нея. Господи, помогни ми. Моля те, помогни ми.
— Ще се оправя — каза той и се прокашля. — Трябва да се съсредоточим върху гатанките.
В главата му се зароди една блуждаеща мисъл.
— Числата са важни — каза Сам. — Общественият транспорт е номериран. Слейтър ще взриви автобус или тролей с числото три!
Мисълта се фокусира.
— Той каза никакви ченгета!
— Какво?
— Никакви ченгета! — извика Кевин. — Нали използват полицията, за да евакуират хората?
В очите й проблесна страх.
— Мили боже!
— Не ме интересува, ако ще да забавят всеки полет в страната! — каза Дженифър. — Имаме потвърдена заплаха за бомба, сър! Ако трябва, обадете се дори на губернатора! Терорист или не, този тип ще взриви нещо.
— Трийсет и пет минути…
— … са достатъчни за начало.
Шефът на бюрото се поколеба.
— Виж какво, Франк — каза Дженифър, — трябва да ме подкрепиш. Местната полиция няма сили да задвижи достатъчно бързо нещата. Милтън работи върху автобусите, но през тукашната бюрокрация се минава по-бавно, отколкото да газиш през дълбока кал. Имам нужда от теб.
— Сигурна ли си за това?
— В смисъл? Дали не прибързвам? Не можем да си позволим да рискуваме…
— Добре, но ако се окаже фишек…
— Няма да е първият.