Выбрать главу

Тя затвори телефона и въздъхна дълбоко. Вече й беше хрумнало, че е нарушила едно от правилата на Слейтър. Никакви ченгета. Но не виждаше алтернатива. Нуждаеше се от местната полиция.

През вратата връхлетя един от младшите детективи, Рандал Креншоу.

— Милтън каза, че издирват директора на местния транспорт. Ще има отговор след десет минути.

— Колко време ще им е нужно да опразнят автобусите, щом получат разрешението?

— Диспечерите действат доста бързо. — Той сви рамене. — Може би около десетина минути.

Тя се изправи и закрачи покрай конферентната маса. Вече разполагаха с първата значима улика по случая. Момчето. Ако наистина беше то. На колко години трябва да е сега? Около трийсетте? А най-важното беше, че освен Кевин, още някой познаваше убиеца: бащата на Саманта Шиър, полицай на име Рик Шиър, който беше хванал момчето да я шпионира.

— Искам да ми намериш един полицай, който преди около двайсет години е работил в Лонг Бийч — каза тя на Креншоу. — Казва се Рик Шиър. Намери го. Трябва да говоря с него. Потърси дали в докладите му се споменава за момче, което заплашва децата в квартала.

Детективът си записа името върху къс хартия и излезе.

Тя пропускаше нещо. Някъде в записките й от сутринта се криеше номерът на автобуса или трамвая, или каквото там смяташе да взриви Слейтър, ако наистина бяха разгадали правилно, че гатанката е свързана с обществения транспорт.

Целта не беше Кевин и Дженифър усети облекчение. Поне за момента животът му не беше подложен на риск. Засега Слейтър изглеждаше по-заинтригуван от играта. Играй играта, Кевин. Води го напред. Тя грабна телефона и набра номера му.

Той вдигна при петото позвъняване.

— Някакви идеи?

— Тъкмо мислех да ви звъня. Възможно е да е автобус или нещо друго, свързано с цифрата три — каза Кевин.

Това беше!

— Три. Ще ги накарам да се съсредоточат върху всичко, което включва три в табелата.

— Как се справят те?

— Нещата изглеждат добре. До десет минути ще разберем.

— Времето изтича, не мислите ли?

— Това е най-доброто, на което са способни.

* * *

Сам затвори телефона и грабна чантата си.

— Това е, да тръгваме! — Тя хукна към вратата. — Аз ще карам.

Кевин тръгна след нея.

— Колко са?

— Само Лонг Бийч има двайсет и пет автобуса, всеки се идентифицира с няколко букви и цифри. Търсим номер 23. Той минава надолу по „Аламитос“ и се връща по „Атлантик“. Не е далеч. С малко повече късмет ще го хванем.

— Ами три или тринайсет?

— Започнали са номерирането от пет и са пропуснали тринайсет.

Гумите на колата й изсвистяха. Тя беше сигурна, че Слейтър има предвид автобус. Самолетите бяха много по-невероятна цел, защото сега сигурността бе много по-затегната от преди. Тя беше проверила трамваите — нямаше тройки. Влаковете също бяха възможна мишена, но и при тях сигурността беше затегната. Сигурно ставаше въпрос за автобус. И фактът, че имаше само един с тройка в обозначението, даваше някаква надежда.

Двайсет и девет минути.

Те профучаха през „Уилоу“ към „Аламитос“, но спряха на червения светофар при „Уолнът“. Сам се огледа на двете страни и даде газ.

— Точно сега не бих имала нищо против да ме подгони някой полицай — каза тя. — Можем да използваме помощта му.

— Никакви полицаи — каза Кевин.

Тя го погледна. Минаха две минути, преди да стигнат до „Аламитос“.

— Ако видиш автобус, най-вероятно е номер двайсет и три. Започваш да викаш.

Но не видяха никакви автобуси. Преминаха Трета улица на червено. Отново никакъв автобус.

Булевард „Оушън“ надясно; „Атлантик“ на север. Никакъв автобус. На няколко пъти ги изпратиха гневни клаксони.

— Точно време? — попита тя.

— Девет и трийсет и седем.

— Хайде де! Хайде!

Сам се върна назад. Отново тръгнаха по Трета, светофарът светеше червено и колите блокираха кръстовището. Покрай тях премина автобус с номер 6453–17 и се отправи на запад по Трета улица. Грешен автобус. В колата беше задушно, по челата им беше избила пот. Кръстовището се разчисти и Сам натисна педала на газта.

— Хайде, бебче. Къде си?

Когато се отдалечи на петнайсетина метра от кръстовището, изведнъж натисна спирачките.

— Какво?

Тя рязко завъртя глава и се втренчи отново в Трета улица. Грабна трескаво телефона си и натисна бутона за повторно набиране.