— Да, можеш ли да ми кажеш кой автобус върви по Трета?
От мястото си Кевин можеше да чуе плътния мъжки глас.
— Автобус по Трета улица. Трябва ти…
Тя рязко затвори телефона, завъртя волана, направи остър завой и се вля в насрещния трафик пред едно бяло волво и един син седан. Разнесоха се гневни клаксони.
— Наричат автобусите с имената на улиците им, а не по номерата! — каза Сам.
— Но ти няма как да знаеш дали Слейтър…
— Знаем къде се намира Трета улица. Нека първо да опразним него, след това ще търсим номер двайсет и три. — Тя зави рязко по Трета улица и подгони автобуса, който се намираше на стотина метра пред тях. Очевидно диспечерите все още не се бяха свързали с шофьора.
Деветнайсет минути.
Сам мина пред автобуса и наби спирачки. Шофьорът натисна клаксона и спря зад тях.
— Кажи на шофьора да евакуира пътниците и да се изтеглят по-настрани поне за половин час. Кажи му да предаде предупреждението на останалите автобуси по улицата. Да им каже, че има бомба — този номер минава всеки път. Аз ще се обадя на агент Питърс.
Кевин хукна към автобуса. Той заблъска по вратата, но шофьорът, възрастен мъж, който сигурно беше три пъти по-дебел от нормалното, отказа да я отвори.
— В автобуса има бомба! — извика Кевин, показвайки с жестове експлозия. — Бомба! — Зачуди се дали някой не го е разпознал от телевизията. Убиецът на деца е в центъра и издърпва възрастни жени от автобусите.
Един млад мъж, който приличаше на Том Ханкс, подаде глава през отворения прозорец.
— Какво?
— Бомба! Излизайте! Опразнете автобуса! Опразнете улицата!
За момент не се случи нищо. След това вратата се отвори със съскане и същият млад мъж изскочи навън. Той се обърна и извика към шофьора:
— Изкарай ги навън, идиот такъв! Той каза, че вътре има бомба!
Десетина пътници — половината от онези, които виждаше Кевин — скочиха от седалките. Шофьорът приличаше на болен от треска.
— Добре, всички навън! Внимавайте къде стъпвате. Това е просто предохранителна мярка, дами и господа. Не бързайте!
Кевин хвана за ръката двойника на Том Ханкс.
— Опразнете улицата и стойте далеч от автобуса поне половин час, чухте ли? Изкарайте ги всичките навън.
— Какво е станало? Откъде знаете?
Кевин хукна към колата на Сам.
— Доверете ми се. Просто ги изкарайте навън. Полицията идва насам. — Пътниците нямаха нужда от повече окуражаване. Колите спираха, след което или бързо подминаваха автобуса, или се връщаха назад.
Той влезе в колата.
— Дръж се — каза Сам. Тя даде газ, почти веднага зави надясно, влезе в следващата улица и се върна назад към „Атлантик“.
— Един е готов. Остават ни петнайсет минути.
— Луда работа — каза Кевин. — Дори не знаем дали Слейтър…
Мобилният телефон в джоба му завибрира като полудял. Кевин замръзна и впери поглед в дясното си бедро.
— Какво? — попита Сам.
— Той… той звъни.
Телефонът отново завибрира и този път той го извади. Саманта намали скоростта.
— Ало?
— Казах никакви ченгета, Кевин — разнесе се мекият глас на Слейтър. — Никакви ченгета означава никакви ченгета.
Ръцете на Кевин се разтрепериха.
— ФБР ли имаш предвид?
— Полицаите. Отсега нататък ще бъдем само аз, ти, Сам и Дженифър, и никой друг.
Край на обаждането.
Сам беше намалила скоростта. Тя го погледна с широко отворени очи.
— Какво ти каза?
— Каза никакви ченгета.
Земята изведнъж се разтърси. Прогърмя експлозия. И двамата се наведоха.
— Обръщай назад! Обръщай назад!
— Това беше автобусът — прошепна Сам. Тя обърна колата и подкара по пътя, от който бяха дошли.
Когато тръгнаха по Трета улица, Кевин се втренчи през прозореца. Над сюрреалистичната сцена се виеха ярки пламъци и гъсти облаци дим. Три почернели коли, паркирани до автобуса, тлееха. Само един бог знаеше дали имаше ранени, но районът в най-голяма близост до експлозията изглеждаше опразнен. Сред парчетата натрошено стъкло се въргаляха книги от витрината на близката антикварна книжарница. Табелата й „Прочетете ги отново“ издрънча върху тротоара. Собственикът й излезе навън, залитайки.