Сам дръпна ръчната спирачка и впери поглед в призрачната сцена.
Телефонът й иззвъня и Кевин се стресна. Тя бавно го вдигна до ухото си.
— Шиър.
После примигна, но бързо фокусира погледа си.
— Преди колко време? — Тя погледна Кевин, а след това и автобуса. Завиха сирени. Една кола, в която Кевин разпозна тази на Дженифър, се появи със свистене от ъгъла и пое към тях.
— Може ли Родригес да го разпита? — попита Сам по телефона. — Малко съм заета тук. — Тя се извърна встрани и снижи глас. — Той взриви автобус. Паркирала съм на петдесетина метра оттам. Да, съвсем съм сигурна. — Тя се заслуша.
Дженифър спря до тях и подаде глава през прозореца си.
— Добре ли сте?
— Да — отвърна Кевин. Пръстите му бяха изтръпнали и главата замаяна, но иначе беше добре.
Саманта поздрави Дженифър с кимване, обърна се настрани и притисна длан към ухото си.
— Да, сър. Веднага. Разбирам… — Тя погледна часовника си. — Полетът в десет и половина?
Кевин отвори вратата си.
Дженифър го спря.
— Не, останете вътре. Не мърдайте, веднага се връщам. — И тя подкара към автобуса.
Сам приключи разговора си и прибра телефона.
— Дали има ранени? — попита Кевин.
Тя погледна автобуса и поклати глава.
— Не знам, но извадихме късмет, че намерихме първо него.
Кевин изстена и прокара пръсти през косата си.
— Трябва да тръгвам — каза Сам. — Предположих, че ще се стигне до това обаждане. Искат да разпитам един свидетел. Адвокатът му ще го измъкне навън до рано следобед. За съжаление не мога да пропусна това. Ще ти обясня, когато…
— Не мога да повярвам, че Слейтър го направи — каза Кевин, като отново се огледа. — Ако не бяхме спрели този автобус, повече от двайсет души щяха да загинат.
Тя поклати глава.
— Това променя играта. Виж какво, ще се върна с първия полет довечера, става ли? Обещавам. Но сега трябва да тръгвам, ако искам да хвана този полет. — Тя потърка успокояващо рамото му и погледна към Дженифър. — Кажи й, че ще се обадя и че й предавам правото си; отсега нататък тя ще се грижи за теб. — На мястото бяха пристигнали три полицейски коли и бяха обградили овъгления автобус. — Ще се справим, рицарю мой. Заклевам се, че ще се справим.
Кевин кимна.
— Това е истинска лудост.
10.
Пет минути след експлозията десетина униформени — предимно местни полицаи, но и неколцина от нейните хора и от останалите агенции — изолираха мястото и започнаха да издирват улики. Намериха бързо бомбата. По всичко личеше, че е същата като онази в колата на Кевин, само че по-голяма.
Дженифър настани Кевин в едно кафене на десетина метра от автобуса и му нареди строго да не мърда оттам — щяла да се върне след двайсетина минути.
Параметрите на разследването се бяха променили. Пристигна Бил Галахър от лосанджелиския офис, както и двама младши следователи, Джон Матюс и Брет Майкълс. Те щяха да работят с уликите, а нея щяха да оставят да се съсредоточи изцяло върху психологията на престъплението. Но не беше необходимо да е завършила криминална психология, за да си направи следния извод — когато Слейтър казва никакви ченгета, той има предвид абсолютно никакви. И имаше начини да узнае кога са намесени.
Според Кевин Слейтър я беше споменал по име. Дженифър. Маниакът я въвличаше в нов капан, нали? И съдейки по вида на автобуса той вече работеше в много по-големи мащаби.
Никакви ченгета. Никакво КБР, освен Саманта, която беше свързана от детинство с Кевин и момчето. Никакво БАТО. Нито шерифи или щатска полиция. Само ФБР и по-специално, само Дженифър.
— Още ли горите от нетърпение да го хванете?
Дженифър се обърна към Милтън, който се приближаваше към нея.
— Дали горя от нетърпение ли?
Очите му проблеснаха предизвикателно, но той се отказа да задълбава повече.
— Защо го взриви по-рано?
— Защото каза никакви ченгета. Очевидно е разбрал, че отделът ви е бил информиран…
— Те винаги казват никакви ченгета. Вие не сте ли ченге?
— Според Кевин той е разрешил единствено участието на ФБР.
Милтън се подсмихна подигравателно.
Дженифър се намръщи.
— Никакви ченгета. Очевидно ни вкарва в играта си заради досегашните ни взаимоотношения. Изводът е, че той определи правилата; ние ги нарушихме; той взриви автобуса.