— Оказа се доста енергичен — рече Сам и очите й проблеснаха. — Мисля, че тя те харесва.
— Дженифър? Тя ли ти го каза?
— Женска интуиция. Забрави ли?
Сам остави салфетката си на масата и се изправи.
— Искаш ли да танцуваме?
Той се огледа. Не се виждаха други танцуващи двойки, но дансингът беше осветен от цветомузика. От тонколоните се носеше дрезгавият глас на Майкъл Болтън.
— Аз… не съм сигурен, че знам как…
— Разбира се, че знаеш. Също както когато бяхме малки. На лунна светлина. Не ми казвай, че оттогава не си танцувал.
— Не, не съм.
Тя го погледна нежно.
— Тогава определено трябва да го направим. Нали?
Той се усмихна и наведе глава.
— За мен ще бъде удоволствие.
Те се прегърнаха нежно и потанцуваха няколко минути. Танцът не беше чувствен, нито дори романтичен. Просто беше напълно нормално нещо, което да направят след десет години раздяла.
През нощта Слейтър не се обади.
14.
Неделя
Сутрин
Стената е тъмнокафява, почти черна, и напукана. По нея са избили влажни петна, мирише на мухъл и плесен и на още нещо, което не може да разпознае. Една-единствена обикновена крушка свети в банята и осветява мазето достатъчно, за да може Слейтър да вижда мрачната стена.
Точно такива неща харесва той: студ, мрак, мокрота, мухъл и шоколадови мелби, с равно количество сладолед и карамел. О, да, освен това харесва и обаянието. Всъщност да бъде обаятелен му харесва повече от всичко останало; за да може да обайва правилно, той трябва да се отърве от всичко предвидимо и да предлага само неща, които никой не очаква. Затова обърканите тийнейджъри си правят пиърсинг на веждите и си татуират челата, затова момичетата от своя страна си бръснат главите, за да ги впечатлят. Това са жалки, безнадеждни опити да бъдеш обаятелен.
Проблемът с безсмисления пиърсинг на веждата е, че разкрива намеренията ти. Ето, вижте ме, горкия смотан тийнейджър, който умира за внимание. Погледнете ме, виждате ли колко приличам на локва кучешко повръщано? Моля ви, лапнете възторжено пръста си и ми се възхищавайте!
Жалостивите първи напъни на бъдещия тъмен субект.
Но Слейтър знае, че не е така. Той знае, че тъмният субект е най-обаятелен, когато действа в пълна неизвестност. Скрит. Непознат. Точно затова се нарича и тъмен субект. Защото действа в мрака. Защото най-добре върши работата си през нощта. Затова обича това мазе. Защото предвид всичко, което е направил, Слейтър наистина е Тъмният субект.
Някой трябва да напише комикс за него.
Слейтър става от стола си. Повече от час е гледал напуканата стена, без да помръдва от мястото си. Намира това за обаятелно. Тъмнината винаги е обаятелна. Той никога не може да бъде сигурен какво точно гледа, за разлика от листа бяла хартия, който може да те очарова само когато сложиш до него черен химикал.
Навън е светло — знае го заради светлината, която прониква през малката пукнатина в ъгъла. Саманта е взела Кевин и двамата са се скрили. Което означава, че след всичките тези месеци тя е научила нещо ново.
Слейтър си тананика тихо, докато се приближава до малката тоалетна масичка. Тайната на Тъмния субект е въобще да не изглеждаш като тъмен субект. Точно по тази причина целият свят се зазяпва по глупавите тийнейджъри с халки на носовете, които изглеждат като идиоти. Все едно цял ден да се разхождаш из училище гол до кръста и да правиш културистки пози като Чарлз Атлас. Моля ви се. Толкова крещящо. Толкова глупаво. Толкова отегчително.
А сега и тия приказки за ангелите на светлината — всички, които разчитат на бялото, за да прикрият тъмните субекти в себе си, такива като неделните учители и духовенството, пасторите — не е лошо като идея. Но в наши дни високата якичка вече не е най-доброто прикритие.
Най-добрата маскировка е уединеността.
Слейтър сяда и завърта огледалото така, че да може да улови достатъчно светлина от банята. Сянката му пада на стената. Ето ви един господин Никой. Едър мъж с руса коса и сивкави очи. Пръстен на лявата ръка, гардероб, пълен с изгладени ризи и дънки, и сребриста хонда акорд, паркирана на улицата.
Би могъл да отиде при която и да е Бети в мола и да каже:
— Извинете, приличам ли ви на тъмен субект?
— За бога, какви ги говорите? — ще отвърне жената. Защото няма да го свърже с определението „тъмен субект“. Тя, заедно с хилядите други мацки в мола ще бъде заблудена. Заслепена. Забулена от мрака.