Това е неговата тайна. Би могъл да се разхожда под носовете им без никакви угризения. Фактически той е прозрачен точно защото изглежда толкова нормално. Те го виждат всеки ден и не знаят какво представлява всъщност.
Слейтър се мръщи на отражението си и поклаща подигравателно глава.
— Харесвам те, Кевин. Обичам те, Кевин. — Сам може да бъде истинска досада. Трябваше да я убие още тогава, когато имаше възможност.
Сега тя отново е замесена, което е добре, защото така ще може да довърши започнатото веднъж и завинаги. Но от безочието й му се повдига.
— Хайде да изчезнем и да поиграем на криеница — казва подигравателно той. — За какъв ме взимаш?
Всъщност Сам знае повече за него от всички останали. Вярно, че малкото й бягство няма да й донесе никаква полза, но поне е направила нещо, за разлика от останалите. Тя се опитва да го изкара на открито. Може би дори знае, че през цялото време той се крие под носовете им.
Но Тъмният субект не е толкова глупав. Не могат да се крият вечно. Най-накрая Кевин ще подаде гадната си глава от дупката и когато го направи, Слейтър ще бъде там, готов да я отхапе.
Той обляга огледалото на стената и отива в стаята, която е подготвил за своя гост. Тя е малко по-голяма от килер. Стоманена врата. На пода лежат кожени каиши, но той се съмнява, че ще му потрябват. Играта ще свърши тук, където й е писано да свърши. Всичко останало в тая глупава игра на котка и мишка е просто димна завеса, която да ги държи в мрака, където играят всички добри играчи. Ако вестниците смятат, че разполагат с горещ материал, ще се наложи да ги пообразова малко. Случайното взривяване на кола или автобус едва ли може да се нарече гореща новина. Неговите планове заслужават да бъдат описани в книга.
— Презирам те — казва нежно той. — Ненавиждам начина по който вървиш и говориш. Сърцето ти е пълно с жлъч. Ще те убия.
През нощта гневът му си проправи път навън. Кевин се въртеше в леглото в напразни опити да заспи. Оптимизмът на Сам грееше като ярко слънце на хоризонта на съзнанието му, но с напредването на нощта светлината постепенно угасна, засенчена от горчивина и омраза към мъжа, който неканен се беше намърдал в живота му.
Ярост бе добра дума за онова, което изпитваше. Гняв. Негодувание. Всички бяха подходящи. Стотици пъти беше преживявал случилото се в онази нощ преди двайсет години. Момчето, което му се хилеше, докато подмяташе ножа в ръце, заплашвайки да го забие в гърдите на Сам. Името на момчето беше Слейтър — не можеше да е друго. Кевин нямаше представа как беше успяло да се измъкне от мазето. Не можеше да разбере и защо беше чакало толкова време, преди да го подгони отново. Трябваше да го убие още тогава.
Възглавницата му приличаше на мокра гъба. Чаршафите шумоляха между краката му като плесенясали листа. За последен път беше толкова разтревожен, толкова притеснен преди години, когато момчето го беше заплашило с нож.
Планът на Сам беше чудесен, с изключение на очевидния факт, че само забавяше неизбежното. Купи си пистолет. Той се ококори. Разбира се! Защо не? Стани ловец.
Абсурд! Той затвори очи. Ти не си убиец. Дискусията с доктор Франсис е нещо съвсем различно — всичките онези приказки за това, че клюкаренето и убийството са едно и също нещо. Но сега като се замислеше, той никога не би убил друго човешко същество. Не би могъл да опре дулото на пистолет в главата на човек и да натисне спусъка. БУМ! Изненадка, смотаняк.
Кевин бавно отвори очи. Пък и къде ли би могъл да си намери пистолет? В заложна къща? Не и според днешните закони. А и притежанието му не е законно. От друга страна обаче, при подходящата цена…
Забрави. Пък и какво би направил с него, да простреля телефона следващия път, когато Слейтър се обади? Мъжът беше твърде умен, за да влезе в капана. Как би могъл да го примами да се изправи срещу него?
Кевин се обърна на другата страна и се опита да избие идеята от главата си. Но тя се загнезди там и започна да пуска корени, подхранвана от собствената му омраза. Накрая Слейтър щеше да го убие — нищо друго нямаше смисъл. Защо да не се опита да се сбие с него? Защо не поиска среща? Изправи се срещу мен, лигаво копеле. Излез от сенките и ме погледни в очите. Нали искаш да играем?
Изведнъж всичко друго му се стори незначително. Длъжен беше да опита.