— Доколко познавате Кевин? — попита тя.
— Доста добре, като за студент. Но трябва да ме разберете, това не ми дава правото да коментирам миналото му.
— Миналото му. Ще се върнем и на него. Предвид всичко онова, което се излъчва от медиите, човек би си помислил, че тук просто става въпрос за отмъщение, но според мен нещата са доста по-сложни. Мисля, че човекът, който преследва Кевин, вижда какъв е животът му сега и това го вбесява. Тук ще ми е нужна вашата помощ. Останала съм с впечатлението, че Кевин е доста тих човек. Няма много приятели. Всъщност той очевидно смята вас за най-добрия си приятел — може би единственият, като изключим Сам.
— Сам? Имате предвид приятелката му от детинство Саманта? Да, говорил ми е за нея. Като че ли е доста привързан към това момиче.
— Разкажете ми за него.
— Търсите нещо от сегашния му живот, което би могло да предизвика гняв у някой човек от миналото му?
Тя се усмихна. В него беше заговорил психологът.
— Точно така.
— И ако Кевин не направи признанието си, както всъщност постъпи, онзи ще го накара да си плати.
— В общи линии е така.
— Но признанието му не постигна целта си. Сега вие сте решили да се заровите по-надълбоко в търсене на нещо, което дразни този Слейтър.
Тя кимна. Доктор Франсис схващаше бързо. Реши да бъде напълно откровена с него.
— На пръв поглед всичко изглежда ясно. Имаме студент, увлечен по религията. Оказва се, че миналото му е пълно със загадки и убийство. Някой се дразни от това противоречие.
— В миналото на всички ни има загадки и убийство — каза доктор Франсис.
Доста интересен начин за изразяване.
— Всъщност това е един от аспектите на човека, който двамата с Кевин сме обсъждали.
— Така ли?
— Това е едно от първите неща, които забелязва интелигентен човек като Кевин, който е открил църквата сравнително късно в живота си. Между теологията на църквата и начина, по който живеем ние, които сме свързани с нея, има значително несъответствие.
— Лицемерие.
— Да, това е едно от лицата му. Лицемерие. Да кажеш едно, а да правиш друго. Да се обучаваш за свещеник, прикривайки пристрастеността си към кокаина, например. Но това се разчува и предизвиква скандал. Само че някои по-зловещи черти остават скрити. Точно те интересуват Кевин. Всъщност той е доста проницателен.
— Не съм сигурна дали разбирам. Кое остава скрито?
— Злото, което се крие във всички нас — отвърна професорът. — Не елементарното лицемерие, а измамата. Ние дори не осъзнаваме, че греховете, които извършваме ежедневно, всъщност са грехове. Искрено вярваме, че сме чисти, а същевременно сме пропити с грях.
Тя погледна към усмихнатото му лице, поразена от простотата на разсъжденията му.
— Свещеник се противопоставя на неморалното прелюбодеяние, но същевременно таи в себе си гняв към третия енориаш отляво, защото три месеца по-рано човекът е оспорил една от доктрините му. Нима гневът не е такова зло като прелюбодеянието? Или някоя жена, която презира мъжа от другата страна на пътечката заради любовта му към чашката, а самата тя обича да злослови за него след службата. Нима злословието не е също такова зло, колкото всеки друг порок? А най-вредното и в двата случая е, че нито мъжът, който таи гняв в себе си, нито жената, която злослови, разбират злото в собствените си действия. Тези грехове остават скрити. Това е истинският тумор в църквата.
— Като че ли това е туморът на нашето общество.
— Точно така. Макар да прави всичко възможно да остане скрит в църквата, където е оставен да се разраства на спокойствие в мрака. Някога задавали ли сте си въпроса защо разводите, лакомията и практически всички плодове на греха са също толкова разпространени в църквата, колкото и в цялото общество?
— Всъщност това не го знаех.
— Макар и освободени от греха, повечето остават роби, заслепени и подвеждани от собствената си заблуда. „Защото не това, що желая, върша, а онова, що мразя, него правя.“ Добре дошли в църквата на Америка.
— И сте обсъждали това с Кевин?
— Обсъждам го с всеки клас, на който преподавам. От всичките ми студенти Кевин най-добре го разбира.
— По думите ви съдя, че онова, което върши Слейтър, не се различава в основата си от клюките, които възрастните дами разменят след края на службата? — И без малко да добави, че убийството на Рой също не се различава особено.