Белинда впери поглед в нея, след което тръгна към вратата.
— Започна да повтаряш въпросите си. Мисля, че повече няма с какво да ти помогна. — Тя отвори вратата.
Дженифър се огледа за последен път. Изпълни я съжаление към горкото момче, израснало в тази изкривена реалност. То щеше да навлезе в истинския свят… изпълнено с наивност.
Също като Кевин.
Но Белинда може би беше права. Нямаше какво друго да научи тук.
16.
Неделя
Следобед
Саманта крачеше из хотелската си стая. Беше очаквала всичко, но не и изчезването на Кевин.
Роланд й беше пратил съобщение по пейджъра и тя му се обади от телефона в стаята. Той въобще не беше доволен от това, че е изключила мобилния, но се съгласи, че планът й е добър. Междувременно бяха уговорили среща с пакистанеца Салман в Хюстън. Същата вечер. Изваждането на Кевин от играта на Слейтър беше може би най-добрият начин да забавят убиеца до завръщането й на следващия ден. Но тя не беше предвидила възможността Кевин да изчезне. Трябваше да хване самолета след няколко часа, а Кевин го нямаше. Дженифър Питърс сигурно нажежаваше телефонните жици, опитвайки се да ги намери, но Сам не искаше да се обърне за помощ към нея — не още. Нещо в цялото разследване я притесняваше, но не можеше да разбере какво. Нещо не беше както трябва.
Тя започна да обмисля фактите, които й бяха известни.
Първо. Някой, най-вероятно бял мъж, беше тероризирал Сакраменто през последните дванайсет месеца, като подбираше случайни жертви, задаваше им гатанки и когато не можеха да ги разгадаят, ги убиваше. Медиите му бяха дали прозвището Гатанката и името допадна на полицията. Братът на Дженифър, Рой, беше последната му жертва.
Второ. КБР й възложи тайно разследване на случая, заради подозренията, че е бил вътрешен човек. Нищо не подсказваше, че убиецът е разбрал за разследването.
Трето. Някой със същия модус операнди като Гатанката беше подгонил нея и Кевин, въвличайки ги в игра на гатанки.
Четвърто. Беше установена връзка между този убиец и момчето, което преди двайсет години беше заплашвало нея и Кевин.
Погледнато като цяло, всичко се връзваше: момчето на име Слейтър обича да измъчва животни и да тероризира другите деца. Едно от тези деца, Кевин, едва не го убива, като го заключва в мазе, за да защити момичето, което Слейтър заплашва да нарани. Но Слейтър се измъква от мазето и се превръща в един от най-ужасните кошмари на обществото — мъж, лишен от съвест, с жажда за кръв. Сега, двайсет години по-късно, Слейтър научава, че двете деца, които преди години са го измъчвали, са живи. Проследява ги и организира игра, за да се отърве с един удар и от двамата. Логично, нали?
Не. Не и в съзнанието на Сам. Първо, защо Слейтър беше чакал толкова дълго, за да тръгне след нея и Кевин? Дали малкият инцидент в мазето беше изплувал в съзнанието му чак след двайсет години? И каква беше вероятността тя, служител в КБР, да започне да работи по случай, в който бе замесен същият човек, опитал се да я убие двайсет години по-рано?
А сега, в последния възможен момент, нова следа от Сакраменто — някой от Хюстън, който твърди, че познава Слейтър. Или по-точно Гатанката. Ако тя беше права, значи вървяха по грешен път.
Сам погледна часовника си. Два и половина и все още нищо. В пет трябваше да хване самолета за Далас.
— Хайде, Кевин. Не ме карай да действам прибързано.
Тя въздъхна и вдигна телефона си. Неохотно го включи и набра номера на Дженифър Питърс.
— Питърс.
— Ало, агент Питърс. Саманта Шиър…
— Саманта! Къде си? Кевин е изчезнал. Цяла сутрин се опитваме да го проследим.
— Успокойте се. Знам, че Кевин го няма. Той е с мен. Или поне беше с мен, ако трябва да бъда по-точна.
— С теб? Това разследване не е твое. По дяволите, нямаш никакво право да действаш без нашето разрешение! Да не би да искаш да го убият?
Бъркаш, Дженифър. Нямам нужда от вашето разрешение.
— Не ме обиждай.
— Имаш ли представа колко са луднали всички тук? Медията вдигна пушилка, че Кевин е изчезнал; сигурно онзи тъпак Милтън им е казал. Тиражираха предположението, че Слейтър го е отвлякъл. За бога, дори са монтирали камери по покривите, в очакване на следващата бомба! Навън броди убиец и единственият човек, който би могъл да ни отведе до него, е изчезнал! Защо не се обади? Къде е той сега?