— Поеми си дъх, Дженифър. Обадих се, макар да смятам, че не е правилно. Помолих за разрешение да споделя каквото знам с теб, но само с теб, разбираш ли ме? Това, което ти казвам, е само за твоите уши. Не за тези на Милтън, нито на ФБР, на никого.
— Кого си помолила?
— Министърът на правосъдието. Разследваме този случай от друг ъгъл, така да се каже. Сега вече го знаеш, но не искам да го казваш на никой друг.
Мълчание.
— Съгласна ли си?
— Честно казано, при тая бюрокрация човек може да си помисли, че все още живеем в пещери. От цяла година си скъсвам задника от работа по този случай, а сега научавам, че някаква си измислена агенция извършва паралелно разследване? Разполагаш ли с някаква полезна информация, или това също е тайна?
— Имаме основания да смятаме, че е замесен вътрешен човек.
— Вътрешен. От правоохранителните органи?
— Може би. Отдавна да сме дали достъп до досиетата, ако не подозирахме, че някой отвътре снася информация на Слейтър.
— В смисъл?
— В смисъл че не знаем на кого да вярваме. Поради причини, които не мога да ти кажа, смятам, че Слейтър не е този, за когото го мислиш.
— Момчето ли имаш предвид? Дори самата аз не знам за кого го мисля!
— Нямах предвид това. Най-вероятно е момчето. Но кое е това момче?
— Ти ми кажи. Той те е заплашвал, нали?
— Това беше преди много години и нямахме лични карти. Напълно възможно е сега да е директор на ФБР.
— Не се дръж снизходително с мен.
— Права си. Не е директор на ФБР. Просто искам да кажа, че не можем да елиминираме вероятността да е някой вътрешен. Утре ще знам повече.
— Това е абсурдно! Къде си сега?
Сам замълча. Нямаше друг избор. Укриването на информация от Дженифър само ще попречи на разследването й. Сам искаше ФБР да се фокусира върху собственото си разследване, не да се меси в нейното. На всичкото отгоре Кевин беше изчезнал.
Тя обясни причините си да отведе Кевин и Дженифър я изслуша търпеливо, като от време на време я прекъсваше с въпроси. Аргументите на Сам най-накрая й спечелиха одобрително изръмжаване. Но не и новината за изчезването на Кевин.
— Доколкото ни е известно, Слейтър не го е хванал — каза Дженифър.
— Съмнявам се. Но като че ли допуснах грешка, като не го предвидих.
Дженифър не направи никакъв коментар, което за Сам беше равно на приемане на извинението й. Агентката от ФБР въздъхна.
— Да се надяваме, че ще се появи. Скоро. Добре ли го познаваше, когато бяхте малки?
— Бяхме много близки. Нямах по-добър приятел.
— Тази сутрин посетих къщата на леля му.
Сам седна на леглото. Какво знаеше Дженифър? Кевин никога не беше споделял със Сам подробности от живота си в къщата, но тя знаеше малко повече, отколкото той би могъл да предположи.
— Никога не съм влизала вътре — призна Сам. — Леля му нямаше да ме пусне. И без това беше ужасно трудно да се измъква навън.
— Тормозеше ли го?
— Физически — не. Поне не съм забелязвала някакви следи. Но според него от деня, в който е влязъл в онази извратена къща, Кевин е бил подлаган на жесток систематичен психологически тормоз. Разговаря ли с Белинда?
— Да. Тя си е създала там нещо като убежище. Единствените реалности, които се допускат вътре, са онези, които тя смята за реални. Един бог знае как е изглеждала къщата преди двайсет години. Манипулирането на детското развитие не е нещо нечувано — на места дори се смята за нормално. Сещам се за военните училища. Но никога не съм чувала за нещо, което да наподобява малкото кралство на Белинда. Съдейки по реакцията на Кевин, съм склонна да се съглася с теб. Доста са го тормозили в онази къща.
Настъпи кратко мълчание.
— Внимавай, Дженифър. В този случай не става въпрос единствено за залавянето на убиец, а и за един дълбоко наранен мъж.
Дженифър се поколеба.
— В смисъл?
— Има още нещо. Зад стените на онази къща се крият много тайни.
— Тайни, които не е споделил дори с теб, любимата от детството?
— Да.
По учестеното дишане на Дженифър Сам разбра, че агентката започва да се чувства неудобно от насоката, която поема разговорът. Тя реши да й разкрие още нещо.
— Дженифър, искам да си помислиш върху нещо, което от няколко дни ми се върти в главата. Но не искам друг да разбира за него, ясно ли е? Ще си остане между нас. Съгласна ли си?