Выбрать главу

— Давай.

— Искам да обмислиш вероятността Кевин и Слейтър да са един и същ човек — пусна тя бомбата и зачака реакцията на Дженифър.

— Аз… Според мен това е невъзможно. — Дженифър се изкиска нервно. — Би трябвало да има… доказателства в подкрепа на това твърдение! Как би могъл да разиграва това ненормално шоу?

— Нищо не разиграва. Моля те, разбери ме, не смятам, че това е истина и бог ми е свидетел, че при мисълта за това ме обзема ужас, но в този случай има някои елементи, които не се вписват. Смятам, че поне можем да обмислим тази вероятност.

— Значи се обажда на себе си. Смяташ ли, че преди три месеца е отишъл в Сакраменто и е започнал да взривява жертвите си?

— Ако наистина е Гатанката. Работя по тази версия.

— Ако той е Слейтър, кой тогава е момчето? Намерихме кръв в склада, което отговаря на историята му. Момчето е съществувало.

— Освен ако Кевин не е бил момчето. Или не е имало никакво момче.

— Ти си била там…

— Дженифър, аз всъщност никога не съм виждала момчето.

— Баща ти е принудил семейството му да се изсели! Как така никога не си виждала момчето?

— Казах на баща ми, че момчето е било там — по прозореца се намериха достатъчно следи, а за останалото повярвах на Кевин. Приеми го за невинна лъжа. Но въпреки това не съм го виждала. Принудихме семейството на един побойник да се изсели, но сега като се замисля, момчето избяга преди баща ми да успее да го задържи. Той обвини местния побойник въз основа на моите показания, а те се основаваха на твърденията на Кевин. Но нямаше никакви улики, че е бил някой друг, а не Кевин. До вчера дори не знаех, че Кевин е заключил момчето в мазето.

— Физическите улики не показват, че Кевин е Слейтър. Да взриви собствената си кола?

— Не твърдя, че той е Слейтър. Просто не изключвам тази възможност. Предвид случилото се в детството му не можем да отхвърлим вероятността от множествено личностно разстройство — Кевин, когото познаваме, може би дори не знае, че е Слейтър. Всичко, което ни е известно дотук, би се вписало в подобен сценарий. Няма никакви несъответствия. Просто помисли върху това.

— Но няма и доказателства, които да го подкрепят. Множественото личностно разстройство се получава при строго ограничен кръг от случаи на малтретиране на дете. Почти винаги става въпрос за физически тормоз. Белинда може да е вещица, но не отговаря на профила за физически тормоз. Ти сама го каза.

— Права си, нямало е физически тормоз. Но винаги има изключения.

— Нито едно не би подхождало на този сценарий. Поне аз не се сещам, а това е от моята специалност.

Може би си права. Вероятността е минимална, но в случаи като този трябва да се разгледа всяка възможност. Нещо не беше такова, каквото изглеждаше, и колкото и смущаващо да беше предположението й, Сам не можеше просто да го отхвърли с лека ръка. Ако Кевин беше Слейтър, разкриването на този факт щеше да е най-голямата услуга, която можеше да направи на приятеля си от детинство.

От друга страна когато я изрече на глас, идеята й се стори абсурдна. Един елементарен анализ на почерка щеше да реши проблема.

— Изпрати буркана в лабораторията, за да направят сравнителен анализ на почерка.

— Вече го изпратихме. Стандартна процедура. Отрицателен е.

— Технически е възможно страдащите от множествено личностно разстройство да имат и разнообразни двигателни характеристики.

— В този случай се съмнявам да е така.

— Тогава започни да сравняваш с всички останали, които са свързани със случая. Някой вътрешен човек има връзка с това, Дженифър. Някой не е този, за когото се представя.

— Тогава ми изпрати папката си.

— Вече е на път.

— Ако Кевин се свърже с теб, ми се обади. Веднага. — Да се каже, че гласът й прозвуча разтревожено, беше все едно да се каже, че небето е голямо.

— Обещавам ти.

— Макар планът ти да скриеш Кевин да звучи добре, записът на гласа на Слейтър е безценен. Особено в светлината на твоите предположения. Включи телефона и не го спирай.

Сам взе сребристия телефон на Слейтър и го включи.

— Готово.

— Звукозаписното устройство работи ли?

Някой почука на вратата. Сам тръгна към нея.

— Какво има? — попита Дженифър.

— Някой почука. — Сам стигна до вратата.

— Кой е?