— Сам?
Тя не отговори.
Трябваше да намери светлина! Отново се разнесе скърцане и той се завъртя рязко, вдигайки пистолета. Беше ли дръпнал предпазителя? Притисна палец към ударника и го дръпна назад. Щрак. Спокойно, Кевин. През живота си никога не си стрелял с пистолет. Ще стреляш по някоя сянка, която може да се окаже Сам. Ами ако пистолетът изобщо не работи?
Той продължи да се изкачва с омекнали колена.
— Кевин!
Гласът на Сам се разнесе някъде вдясно отпред, със сигурност извън сградата. Той се спря по средата на стълбите, опита се да успокои дишането си, за да може да я чува по-добре, но накрая се отказа и забърза към светлината.
Тя струеше през една врата в дъното на почти незабележим коридор. Дишането му стана плитко и забързано. Нещо изтропа в коридора. Той затаи дъх. Ето го пак, стъпки. Някъде вдясно отпред. В някоя от другите стаи покрай коридора. Сам? Не, Сам все още беше навън. Мили боже, дай ми сила. В коридора се чувстваше незащитен. Какво си беше мислил, че ще се изкачи с танцови стъпки нагоре, като някой истински стрелец?
Той бързо пристъпи към очертанията на някаква врата вдясно от него. Дъските на пода изскърцаха измъчено. Отвори вратата, шмугна се в стаята и се притисна към стената.
Стъпки. Със сигурност на втория етаж имаше още някой. Възможно беше да е Сам, а гласът й да е бил изкривен от акустиката. Възможно ли беше наистина да е тя? Разбира се.
Точно така, Кевин. Това е Сам. Тя е в съседната стая и е намерила бомбата. Не, гласът й прозвуча доста отдалеч. Освен това тя не ходи така. В никакъв случай не може да е тя.
Изведнъж съвсем тихо се разнесе гласът й:
— Кевин!
Този път нямаше грешка — Сам го викаше отдолу, някъде близо до входа. Тя затропа с юмруци по стоманената врата.
— Кевин, вътре ли си?
Той отстъпи назад към вратата. Отново чу стъпките. Потропване в съседната стая.
Там имаше някой! Слейтър. Той стисна здраво пистолета. Слейтър го беше примамил вътре. Затова гатанката беше толкова лесна. Побиха го тръпки от ужас.
Сам се намираше пред входната врата. Може би щеше да успее да разбие ключалката.
Тогава се сети нещо друго. Бомбата сигурно беше програмирана да се взриви — ами ако той беше тук, когато избухнеше? Ами ако пристигнеше полиция и Слейтър взривеше бомбата по-рано от предвиденото? Но Сам нямаше да допусне полицаите да приближат склада.
Ами ако не успееше да отвори вратата?
Изпаднал в паника, Кевин се промъкна покрай стената, стигна до ъгъла и опипом се придвижи към дъното на стаята. Опря ухо до мазилката.
Дишане. Бавно и дълбоко. Не беше неговото. Тътрене на крака.
От другата страна се разнесе нисък глас:
— Кеви-и-и-ин…
Той замръзна.
— Четирийсет и шест минути… Кеви-и-и-и-ин.
Слейтър не правеше разлика между невинност и наивност. За него това бяха синоними. Всъщност нямаше такова животно като невинност. Всички са виновни. Но той не можеше да отрече, че някои са по-наивни от другите и докато наблюдаваше как Кевин се промъква по стъпалата като мишка, Слейтър си припомни колко наивен всъщност е обектът на отмъщението му.
Когато Кевин стигна на четири стъпала от върха, Слейтър се изкуши да го изрита в главата. Имаше нещо привлекателно в това да го наблюдава как се премята по стълбите и се просва на пода. Но пък винаги беше смятал удара от място за един от най-отегчителните моменти в спорта.
Добре дошъл в моята къща. Кевин.
Мъжът си беше намерил пистолет. Държеше го така, както би държал колба, пълна с вируса Ебола и сигурно дори не се беше сетил да запъне ударника, но поне се беше въоръжил. Беше намерил зрънце мъжество в себе си. Колко забавно! Той можеше дори да се опита да го убие, превръщайки се от жертва в преследвач.
Всъщност това не беше нещо ново. Кевин се беше опитвал да го убие и преди. Животите им бяха неразривно свързани, като всеки един се бе посветил на убиването на другия. Но да си мисли, че този човек, който се промъква нагоре по стълбите, стиснал здраво блестящия си голям пистолет, ще намери куража да дръпне спусъка, камо ли да го убие, беше просто абсурдно.
Сега глупакът се бе сврял в съседната стая и сигурно се беше подмокрил от страх. Само ако знаеше какво го чака в следващите часове, сигурно щеше да лежи в локва от собственото му повръщано.