Гатанката непрекъснато им се изплъзваше. Последните три дни не бяха изключение. Сам беше в Тексас, по следите на нещо обещаващо. Несъмнено щеше да се появи на следващия ден с танцова стъпка и нова теория, която да ги върне в самото начало. Всъщност агентката от КБР беше започнала да й допада, но юрисдикцията имаше странния навик да разваля и най-добрите отношения.
Оказа се, че никой не е виждал непознати хора в библиотеката. И никой не беше виждал Кевин. Рецепционистката в приемната щеше да си го спомни — той често посещаваше библиотеката. Като се изключи заобикалянето на охранителната система, за което нямаше никакви доказателства, вероятността някой да влезе незабелязано в библиотеката беше съвсем малка. Карл беше влизал предишния ден сутринта в малкия склад и не беше видял никаква бомба, което означаваше, че Слейтър е успял да я постави след това — или през нощта, или под носовете им, без да го разпознаят. Но как?
Един час след експлозията Дженифър седеше срещу Кевин в малък китайски ресторант и се опитваше да го разведри с неангажиращ разговор, докато похапваха. Но никой от тях не беше добър в празните приказки.
Към девет часа се върнаха в склада, този път въоръжени с мощни халогенни фенери, които осветиха вътрешността му като футболен стадион. Кевин вървеше редом с нея. Но вече беше твърде късно и той едва не заспиваше прав. За разлика от библиотеката, в склада цареше пълна тишина. Никаква полиция, нито БАТО, само ФБР.
Тя не си беше направила труда да разкаже на Милтън за инцидента в склада. Щеше да му съобщи след като приключи с огледа. Беше обяснила ситуацията на Франк и той най-накрая прие доводите й, макар да не остана доволен. Толкова хора му висяха на главата. Губернаторът искаше от него резултати. Вашингтон също започваше да го притиска. Времето изтичаше. Ако избухнеше още една бомба, може би щеше да й отнеме случая.
Тя погледна към Кевин, който се беше облегнал със затворени очи на стената зад бюрото в приемната. После влезе в малката стая, в която събираха уликите, преди да ги отнесат в лабораторията за изследване. При други обстоятелства сигурно щеше да остане в кабинета си, но там Милтън щеше да й диша във врата. Освен това складът имаше предимството да се намира близо до местопрестъплението, затова Галахър беше донесъл всичко необходимо от микробуса и си беше направил временна лаборатория.
— Намери ли нещо, Бил?
Галахър облегна лакти върху плана на склада, върху който усърдно нанасяше всички намерени отпечатъци от стъпки.
— Единственото, което мога да ти кажа е, че Слейтър е влязъл и излязъл през аварийния изход. Намерихме отпечатъци, които сочеха влизане и излизане, и това подкрепя показанията. Разходил се е десетина пъти нагоре-надолу по коридора в очакване Кевин да се появи, слизал е по стълбите поне два пъти, монтирал е капана си и накрая се озовал в стаята на горния етаж. — Той почука с пръст по стаята, която се намираше в съседство със скривалището на Кевин.
— Как е заключил вратата? Затворил я е посредством канапа, но Сам ми каза, че е била отключена, когато са пристигнали.
— Можем само да предполагаме, че я е блокирал по някакъв начин. Възможно е след силен удар езичето да изскочи.
— Твърде е несигурно — каза Дженифър. — Значи е влязъл и излязъл през аварийния изход. Кевин влиза и излиза през входната врата. Какво ще кажеш за самите отпечатъци?
— След като прегледахме всичко, се установи, че има само четири ясни отпечатъка, на които направихме отливки и ги снимахме. Проблемът е, че всичките са от коридора и стълбите, където са стъпвали и Кевин, и Слейтър. Един и същи размер. Подобни форми. Приличат на обувките, които носи Кевин — визуално е невъзможно да се определи кои на кого са. Ще трябва да изчакаме анализа от лабораторията.
Дженифър прегледа доклада му. Сам не беше влизала в сградата, което беше добре. Но освен това не беше виждала Слейтър да влиза или да излиза.
— Ами записът? — Галахър вече беше прехвърлил гласа на касета, която беше поставил в малкия рекордер на масата.
— Отново ще се наложи да изчакаме анализа от лабораторията, но на мен ми се струва доста чист. Това е първият запис от хотелската стая. — Той натисна бутона за проиграване. От говорителя се разнесоха два гласа. Слейтър и Саманта.
— Така е по-добре, не мислиш ли? Играта няма да трае вечно; защо междувременно не я направим по-интересна?
Нисък и дрезгав глас. Задъхан. Слейтър.