— Че какво й е хубавото на игра, която не можеш да изгубиш? Така не доказваш нищо.
Тя разпозна гласа на Сам. Касетата се извъртя до края на разговора и изключи.
— Това е вторият запис, който е направен докато бяхме тук по-рано тази вечер. — Галахър го пусна. Този път разговаряха Кевин и Слейтър.
Кевин: А… ало?
Слейтър: А… ало? Звучиш като някой идиот, Кевин. Мисля, че ти казах никакви ченгета.
Записите бяха чисти и ясни. Дженифър кимна.
— Отнеси ги веднага в лабораторията, заедно с отпечатъците. Някакви новини за татуировката или кръвта от пода в склада?
— Кръвта е твърде стара, за да се определи нещо друго освен кръвната група. Дори това се оказва доста трудно. Двайсет години са си доста време.
— Значи е от двайсет години?
— Приблизително от седемнайсет до двайсет. Отговаря на признанието му.
— А кръвната група?
— Трудно им е да я определят. От друга страна, успяхме да постигнем нещо с татуировката. Един татуист в Хюстън твърди, че при тях от време на време идвал едър русоляв мъж. Имал същата татуировка, каквато описа Кевин. Според него никога никъде другаде не е виждал подобна. — Галахър се усмихна леко. — Докладът дойде преди около час. Няма точен адрес, но татуистът твърди, че мъжът е бил при тях миналия вторник около десет часа.
— В Хюстън? — Точно там беше отишла Сам. — Слейтър е бил в Хюстън миналата седмица? Нещо не ми се връзва.
— Хюстън ли? — обади се Кевин зад гърба й. Те се извърнаха и го видяха да стои на вратата. Той влезе в склада. — Намерили сте нещо в Хюстън?
— Татуировката…
— Да, чух. Но… как така Слейтър се е озовал в Хюстън?
— С тричасов полет или целодневен път с кола — каза Галахър. — Възможно е да пътува дотам и обратно.
Кевин се намръщи.
— Имал е татуировка на нож? Ами ако той се окаже момчето, а не Слейтър или Гатанката? Хващате го и той разбира за мен, къде живея. Само това ми трябва, още един ненормалник.
— Освен ако тоя тип не живее в пещера — каза Галахър, — той вече е чул признанието и е видял лицето ти по телевизията. Има вероятност той да е Слейтър. А вероятността Слейтър да е момчето е още по-голяма. Значи имаме мъж, който те заплашва, но по никакъв начин не признава, че е момчето; момче, което има причина да те заплашва и притежава уникална татуировка. А сега се появява и мъж, който има същата татуировка. Разбирам, че връзката може и да е косвена, но на мен ми звучи твърде правдоподобна. И за по-малко сме арестували хора.
— А достатъчно ли е да го вкарате в затвора?
— В никакъв случай. Тук вече са необходими доказателства. Щом задържим заподозрения, пресяваме събраните доказателства. Имаме гласа на Слейтър, записан на касета. Имаме отпечатъци от стъпките му. Имаме няколко бомби, които са сглобени някъде. Имаме шест микрофона — всичко това събрано за три дни. За подобни случаи това е голям късмет. Аз бих казал, че Слейтър става небрежен.
Днес повече от вчера.
— Или поне ускорява темпото — каза Дженифър. — Като че ли не го притеснява вероятността да го заловим. Което не е много добре.
— Защо? — попита Кевин.
Тя погледна към изпитото му лице. От рошавата му коса стърчаха късчета трева, останали от поляната пред библиотеката. Сините му очи изглеждаха повече отчаяни, отколкото пленителни. Вече не потупваше толкова често с крак, нито пък прокарваше пръсти през косата си. Човекът имаше нужда от почивка.
— Въз основа на профила му стигам до извода, че той се приближава до целта си.
— Която е?
Дженифър погледна Галахър.
— Добра работа, Бил. Защо не събереш всичко и не се обадиш на местните? — Тя хвана Кевин за ръката и го поведе навън. — Нека да се поразходим малко.
Двете улични лампи, които се намираха най-близо до склада, бяха или изгорели, или изключени, за да се пести електричество. Над Лонг Бийч повяваше хладен океански бриз. Тя беше съблякла сакото си и носеше златиста блуза без ръкави и черна пола — но в този час беше доста хладничко, всъщност.
Дженифър скръсти ръце на гърдите си.
— Добре ли си?
— Изморен съм.
— Няма нищо по-добро от хладния нощен въздух, което да ти проясни главата. Насам. — Тя го поведе към аварийния изход отзад.
— И така, каква е целта на Слейтър? — попита отново Кевин, пъхнал ръце в джобовете си.