— Нямах предвид това.
— Все едно си го имала, защото е истина! Защо точно аз трябва да се разкривам пред всички, когато пасторът, който живее до нас, също има много противни тайни? А? И ако искаме да го опознаем, то трябва да научим тайните му, така ли?
— Престани! — Дженифър се изненада от гнева, който вложи в думата. — Ти не си твоя грях! Кой ти го внуши? Леля ти Белинда? Виждала съм те, Кевин. Ти ме попита какъв профил съм ти направила. Добре, сега ще бъда малко по-точна. Ти си един от най-милите, най-деликатни, най-интересни, най-привлекателни мъже, които познавам. Това си ти. И не обиждай интелигентността ми или женската ми интуиция, като пренебрегнеш мнението ми. — Тя си пое дълбоко дъх и продължи: — Не знам какви са намеренията на Слейтър и какви са причините му, но ти гарантирам, че постъпваш точно така, както би искал той. Веднъж успя да се измъкнеш от капана. Не се връщай обратно там.
По погледа му тя разбра, че е права. Слейтър се опитваше да го върне обратно в миналото и тази мисъл го ужасяваше до такава степен, че той се сриваше психически. Което помагаше на Слейтър да постигне целта си. Щеше да вкара Кевин обратно в капана на миналото му.
Кевин я погледна зашеметен. В този миг тя осъзна, че не само го харесва, а и силно се интересува от него. Това не й влизаше в работата; тя дори не искаше да се интересува от него, не и по този начин. Симпатията й беше изплувала на повърхността непоискана. Потиснатите винаги я бяха привличали. Слабото й място бяха наранените мъже. И сега в слабото й място беше попаднал Кевин.
Но тя не го усещаше като слабост. Всъщност го намираше за привлекателен, с неговата разчорлена коса и очарователна усмивка. И тези очи… Това не беше съчувствие, нали?
Тя затвори очи и преглътна. Боже опази, Дженифър. Но пък кога за последно излиза на среща с мъж? Преди две години? Онзи селяк от Арканзас, който бе от сой, както се изрази мама? Дотогава не беше познавала истинското значение на думата отегчение. Би предпочела някой мъж с оформена на катинарче брадичка, който кара Харли и примигва често-често.
Дженифър отвори очи. Кевин седеше по турски на бетона, с лакти върху коленете, облегнал чело върху дланите си. Този мъж не спираше да я изненадва.
— Извинявай, не знам откъде ми дойде всичко това — каза тя.
Той повдигна глава, затвори очи и си пое дълбоко дъх.
— Моля те, не ми се извинявай. Това беше най-милото нещо, което съм чувал от доста време. — Очите му рязко се отвориха, сякаш едва сега бе чул гласа си. — Може би думата най-мило не е съвсем подходяща. Беше… Мисля, че си права. Той се опитва да ме върне назад, нали? Това е целта му. Но кой е той? Белинда?
Дженифър седна до него и подгъна крака. Полата й не беше особено удобна за тази поза, но не й пукаше.
— Трябва да ти кажа нещо, Кевин. Но не искам да те тревожа.
Той се извърна към нея.
— Ходила си в къщата, нали?
— Да. Тази сутрин. Нужни ми бяха няколко заплашителни думи, за да накарам Белинда да ме пусне вътре, но разгледах мястото и се запознах с Юджийн и Боб.
Кевин отново наведе глава.
— Знам, че ти е трудно, но искам да знам какво се е случило в тази къща. Напълно е възможно Слейтър да е някой, нает от Белинда. Това би съвпаднало с профила. Тя иска да те промени. Но без да знам цялата история, не мога да продължа напред.
— Искаш от мен да ти разкажа нещо, което не е известно на никого. Не защото е толкова ужасно — знам, че не съм единственият, който е трябвало да преодолее някои препятствия. Но то е мъртво и погребано. Нима искаш отново да го съживя? Слейтър не се ли опитва да направи същото?
— Аз не съм Слейтър. И честно казано, на мен не ми се струва мъртво и погребано.
— Наистина ли вярваш, че тази игра е свързана с миналото ми?
Тя кимна.
— Според мен целта на Слейтър е свързана с миналото ти, да.
Кевин не каза нищо. Мълчанието се проточи и Дженифър се премести до него, усещайки напрежението му, чувайки тежкото му дишане. Запита се дали ще е уместно да сложи ръка върху неговата, но веднага реши, че не е.
Изведнъж той изстена и се олюля.