— Мисля, че не мога да го направя.
— Не можеш да убиеш дракона, без да го примамиш навън от дупката му. Искам да ти помогна, Кевин. Искам да знам.
Известно време той просто продължи да се полюлява. След това застина на място и дишането му се забави. Може би преживя твърде много за кратко време. През последните три дни върху главата му се стовариха повече проблеми, отколкото човек би могъл да понесе, а тя го изправяше пред нови. Той имаше нужда от сън. Но времето й изтичаше. Слейтър качваше залога.
Тъкмо смяташе да предложи да си починат добре и да обсъдят всичко на сутринта, когато Кевин вдигна глава към тъмното небе.
— Според мен намеренията на Белинда не бяха лоши — заговори той с мек, монотонен глас. — Тя просто търсеше другарче в игрите за Боб. Когато ме осиновиха, той беше на осем години; аз бях на една. Но Боб беше бавноразвиващ се, а аз не бях и Белинда не можеше да приеме това.
Той млъкна и си пое дълбоко дъх. Дженифър се размърда и се облегна на ръката си, за да може да вижда по-добре лицето му. Очите му бяха затворени.
— Разкажи ми за Белинда.
— Не знам каква е историята й, но тя създава своя собствена реалност. Всъщност всички ние го правим, но Белинда познава само крайностите. Тя решава коя част от света е истинска и коя не е. Ако нещо не е реално, тя прави така, че да изчезне. Манипулира всички около нея, за да си създаде една приемлива реалност.
Той млъкна. Дженифър изчака цели трийсет секунди, преди отново да го подтикне да говори.
— Разкажи ми какво е да си син на Белинда.
— Все още не знам, защото съм много малък, но мама не иска да съм по-умен от брат ми. Затова решава да ме направи и мен бавноразвиващ се, защото вече се е опитала да направи Боб по-умен и не е успяла.
Нова пауза. Той сменяше времената, потапяше се в миналото. Дженифър усети как стомахът й се свива.
— Как го прави? Причинява ли ти болка?
— Не. В света на Белинда боят и болката са зло. Тя не ме пуска навън, защото светът отвъд стените на къщата не е истински. Единственият истински свят е онзи, който е създала вътре. Тя е Принцесата. Тя иска да чета, за да може да промени съзнанието ми посредством нещата, които чета, но изрязва части от тях и ме кара да чета само онова, което според нея е истинско. Аз съм на девет, когато разбирам, че има животни, които се казват котки, защото според Принцесата котките са зли. Дори не знаех какво е зло, докато не станах на единайсет. За мен съществува само истинско и неистинско. Всичко истинско е добро и всичко добро произлиза от Принцесата. Аз не правя нищо лошо; правя само неща, които не са истински. Тя прогонва неистинските неща от мен, като ме кара да ги изгладувам. Никога не ме наказва; само ми помага.
— Когато направиш нещо неистинско, как те наказва?
Той се поколеба.
— Заключва ме в стаята ми, за да уча за истинския свят или ме кара да спя, за да забравя неистинския. Не ми дава храна и вода. Така се обучават животните, казва тя, а ние сме най-добрите животни. Спомням си първия път, когато го напрани, защото се обърках. Бях на четири. Брат ми и аз играем на слуги, сгъваме салфетките на Принцесата. Не спираме да ги сгъваме, докато не станат идеални. Понякога ни отнема по цял ден. Нямаме играчки, защото играчките не са истински. Боб ме пита какво е едно плюс едно, защото иска да ми даде две салфетки, а не знае как да ги нарече. Казвам му, че според мен едно плюс едно е две и Принцесата ме чува. Заключва ме в стаята ми за два дни. Две салфетки, два дни. Щом Боб не знае да смята, аз също не трябва да знам, защото не е истинско. Иска да съм същият глупак като Боб.
В съзнанието на Дженифър се появи образът на Белинда, която седи под купчина подредени вестници, и тя потрепери.
Кевин въздъхна и отново смени времената.
— Никога не ме е прегръщала. Докосваше ме само случайно. Понякога изкарвах без храна дни наред. Веднъж даже цяла седмица. Понякога не носехме дрехи, защото вършехме неистински неща. Тя лишаваше и двама ни от нещата, които според нея щяха да ни научат на нещо. Най-вече мен, защото Боб беше бавноразвиващ се и не правеше много неща, които не бяха истински. Никакво училище. Никакви игри. Понякога не говорехме в продължение на дни. Понякога ме караше да оставам в леглото по цял ден. Друг път ме караше да сядам във ваната, пълна със студена вода, за да не мога да спя. Никога не я питах защо, тъй като това не беше истинско. Принцесата беше истинска и когато решеше да прави нещо, всичко останало ставаше неистинско и за него не можеше да се говори. Не можехме да задаваме въпроси. Дори когато бяха свързани с истинските неща, защото така поставяхме под въпрос истинността им, което не беше истинско.