Тя се изправи и изтупа полата си.
— Имаме нова гатанка! — рече Галахър. В ръката си държеше лист от тетрадка. — Микелс намери това на предното стъкло на колата на Кевин. От Слейтър.
— Моята кола? — Кевин скочи на крака.
Дженифър взе листчето. Жълта хартия. Почеркът беше познат. Бутилката с мляко в хладилника на Кевин. Тя бързо прочете бележката.
3+3=6
Четири минаха, остават две. Знаеш, че харесвам тройките, Кевин. Времето изтича. Колко жалко. Едно просто признание щеше да свърши работа, но ти ме принуждаваш да действам.
Кой успява да избяга от затвора си, но си остава в плен?
Ще ти подскажа: не става въпрос за теб.
6 сутринта.
Кевин се хвана за главата и се извърна.
— Добре — каза Дженифър и тръгна към улицата. — Да се залавяме за работа.
20.
Саманта беше уморена. Пакистанецът беше настоял да се срещнат в един мексикански ресторант на осем километра от града. Светлините бяха твърде приглушени, музиката беше твърде силна и помещението миришеше на застоял цигарен дим. Тя гледаше свидетеля в очите. Крис се беше заклел, че Салман ще сътрудничи и наистина беше така. Но онова, което имаше да каже не беше точно каквото искаше да чуе Сам.
— Как така знаеш, че е кама, след като не си я виждал?
— Той ми го каза. Аз имам татуировка на гърба, а той каза, че е имал съвсем същата на челото.
— Видя ли някакъв белег, или следи от обезцветяване, които могат да докажат, че е премахнал татуировката?
— Може би. Бретонът му падаше върху челото. Но това няма значение — той каза, че я е махнал и аз му повярвах.
Пакистанецът беше описал татуирания мъж изключително подробно. Салман беше шивач. Шивачите забелязват тези неща, каза той.
— И това се случи преди четири месеца, докато си бил в Ню Йорк? Видял си го пет или шест пъти за един месец в някакъв бар, наречен „Кугърс“?
— Точно това казах. Да. Можете да проверите при собственика на бара; той също ще си го спомни.
— Значи според теб този мъж, който е имал татуировка на челото и който се нарекъл Слейтър, се е намирал в Ню Йорк, докато Гатанката е убивал жертвите си в Сакраменто.
— Да, точно така. Спомням си, че гледах новините същата вечер, след като говорих със Слейтър.
Салман беше дал достатъчно подробности, за да могат показанията му да се считат за правдоподобни. Четири месеца по-рано Сам беше в Ню Йорк. Знаеше заведението, за което говореше Салман; долнопробна кръчма, посещавана често от обичайната сбирщина противни типове. Екип на ЦРУ беше заложил там капан, за да пипне един иранец, заподозрян, че е свързан с експлозиите в Египет. Мъжът се оказа невинен.
— Добре. — Тя се обърна към Стив Джулс, агентът от офиса в Хюстън, който я придружаваше. — Аз приключих. Благодаря ви за отделеното време, господин Салман. Показанията ви са безценни.
— Може пък да ви ушия един костюм — отвърна той с усмивка. — Отворих ново ателие наблизо. В Хюстън няма толкова много шивачи, както в Ню Йорк.
Тя се усмихна.
— Може би следващия път, когато дойда в Хюстън, за да се спася от жегата.
Те напуснаха бара с колата на Стив. Сам не очакваше да чуе точно това. Всъщност направо беше ужасена. Ами ако се окажеше права и за останалото? Мили боже, мили боже.
Сега искаше само едно: да бъде с Кевин. Той имаше нужда от нея повече от всякога. Не можеше да се отърве от спомена за унилия му поглед, с който я изпрати към летището.
Приятелят й от детинство се беше превърнал в наистина невероятен мъж, нали? Може би беше измъчван от миналото си, но въпреки това беше успял да избяга от онази адска дупка, която наричаше дом и беше разцъфнал. Част от нея искаше да избяга обратно при него, да му се хвърли на врата и да го умолява да се ожени за нея. Той, естествено, имаше своите демони; всички ги имаха. Да, пред него лежеше дълъг и труден път, но това не се ли отнасяше до всички? Но тя не познаваше по-искрен мъж от него. Очите му блестяха с въодушевлението и възхищението на дете и умът му поемаше всичко от света в зашеметяващи количества. Напредъкът му беше почти свръхестествен.
От друга страна обаче, тя не можеше да се омъжи за Кевин. Връзката им беше твърде ценна, за да бъде излагана на риск. Той също го разбираше, в противен случай нямаше да си позволи да бъде привлечен от Дженифър. И двамата знаеха, че случайните им романтични забежки са просто закачки.