— Гледай си в краката!
Служителите се радваха, че младият господар се е оженил и най-накрая си е дошъл; те го поглеждаха приветливо и любопитно и всеки, който минеше наблизо, смяташе за свой дълг да му каже почтително нещо приятно. Но Лаптев беше убеден, че всичко това не е искрено и че се подмазват, защото се страхуваха от него. Той не можеше да забрави как преди петнадесет години един служител се разболя психически, избяга бос и по долно бельо на улицата и като се заканваше с юмрук към прозорците на господарите, крещеше, че са го измъчили; и когато завалията после оздравя, дълго му се присмиваха и му припомняха как викал на господарите „плантатори“, вместо „експлоататори“. Изобщо Лаптевите служители живееха много лошо и за това отдавна се говореше из цялата чаршия. Най-лошото от всичко беше, че към тях старецът Фьодор Степанич прилагаше някаква азиатска политика. Така например никой не знаеше колко получаваха любимците му Початкин и Макеичев; те получаваха по три хиляди на година заедно с премиите, не повече, той дори се преструваше, че им дава по седем; премии се раздаваха всяка година на всички служители, но тайно, така че този, който получаваше малко, от самолюбие трябваше да казва, че е получил много; нито едно момче не знаеше кога ще го повишат в служител; нито един служител не знаеше доволен ли е от него господарят или не. Не им забраняваха да се женят, но те не се женеха, защото се страхуваха, че женитбата няма да е угодна на господаря и ще загубят мястото си. Позволяваше им се да имат познати и да ходят на гости, но в девет часа се затваряха вратите и всяка сутрин господарят подозрително оглеждаше всички служители и проверяваше не мирише ли някой на водка: „Я ми дъхни!“
На всеки празник служителите трябваше да ходят на утринната и да застават в църквата така, че господарят да ги вижда всичките. Постите се спазваха строго. В тържествени дни, например на именния ден на господаря или на членовете на семейството му, служителите трябваше по списък да поднасят сладкиш от Флей или албум. Живееха на долния етаж на къщата на „Пятницкая“ и в пристройката по трима-четирима в стая и на обяд ядяха от обща паница, въпреки че пред всеки имаше чиния. Ако някой от господарите влезеше при тях по време на обяда, всички ставаха прави.
Лаптев съзнаваше, че само повредените от възпитанието на стария измежду тях можеха да го смятат сериозно за благодетел, останалите виждаха у него враг и „плантатор“. Сега, след половингодишно отсъствие, той не виждаше промяна към по-добро; и дори се забелязваше нещо ново, което не предвещаваше нищо хубаво. Брат му Фьодор, който по-рано беше тих, замислен и безкрайно деликатен, сега тичаше по склада с вид на много зает и делови човек, с молив зад ухото, потупваше клиентите по рамото и викаше на служителите „Приятели!“. Вероятно играеше някаква нова роля и в тази нова роля Алексей не можеше да го познае.
Гласът на стареца бучеше безспир. От безделие той съветваше купувачите как да живеят и как да уреждат работите си, и непрекъснато се изтъкваше за пример. Тези хвалби, този авторитетен потискащ тон Лаптев беше слушал и преди десет, и преди петнадесет, и преди двадесет години. Старецът се обожаваше; от думите му винаги излизаше, че е ощастливил покойната си жена и цялата й рода, децата си — възнаградил, продавачите и служителите — облагодетелствал и цялата улица, всички познати — принудил вечно да молят Бога за него; каквото и да похванел, все било хубаво, а ако работите на хората не вървели, то било, защото не искали да се посъветват с него; без негов съвет ничия работа не можела да успее. В църквата винаги заставаше пред всички и дори правеше забележки на свещениците, когато според него не изпълняваха службата, както трябваше, и смяташе, че това е угодно Богу, защото Бог го обича.
Към два часа в склада вече всички работеха освен стареца, който продължаваше да бучи. За да не се мотае, Лаптев прие шнурове от една занаятчийка и я освободи, после изслуша един купувач — вологодски търговец, и заповяда на продавача да се заеме с него.
— Твердо, веди, аз! — се чуваше от всички страни (с буквите от азбуката в склада се обозначаваха цените и номерата на стоките). — Рци, иже, твердо!
На тръгване Лаптев се сбогува само с Фьодор.
— Утре ще дойда с жена си на „Пятницкая“ — каза той, — но, предупреждавам, че ако татко каже дори една груба дума, няма да остана нито минута.