Иван Вазов
Три грешки
Всичкото общество се смееше с глас подир разказа на майор Ш. А майор Ш. беше разказал наистина пресмешна история, що му се случила в Парголово, едно от аристократическите дачни селца около Петербург.
Влязъл във великолепната градина с разкошни фонтани и чудесен шалѐ на княза Х., седнал на едно столче в алеите, изчукал с бастуна си и заръчал на младата княгиня М., фрайлина на императрицата, да му донесе селтерска вода! Ш. погрешно зел градината за обществена разходка, княжеския шалѐ — за ресторант, а князовата дъщерка — за прислужница на посетителите. Фрайлината на императрицата, като разбрала, че е българин, учтиво му посочила градината, дето може да утоли жаждата си.
— И сега се конфузя от грешката си — добавяше майорът; — а тогава, стори ми се, че се сбрах, тъй накуп, станах на топка и можех да се побера в орехова черупка от смущение и срам.
— Аз бях жертва на подобна грешка с една дама — каза господин Д… — и макар че тя не беше обитателка на Аничковия дворец и това се случи не тъй далеко, а тука, в градината, при оная маса, аз просто щях да умра от срам, през една минута само, за своята диващина и разсеяност.
— Де, разкажи!
И всички наостриха уши, готови, жадни за смях, към който ги застърви разказът на майора.
Господин Д. продължи:
— Вървяхме с доктора Л. там, из оная алея. Веднага той съзря на една маса доктора Ц. с госпожата му и отиде да се здрависа с тях, което и аз направих, понеже се познавам добре с Ц., а отчасти и с госпожата му. Аз я знаех, че е другоземка, англичанка, и едвам баткаше български преди шест месеца, когато последния път приказвах с нея. Колко останах смаян, когато сега я намерих подмладяла на десетина години и че говори така свободно, правилно и изящно български, както никога не съм чул чужденец да говори!… Аз не можах да се удържа да й не изкажа удивлението си и й направих голям комплимент, не за разхубавяването й — това би било неловко пред мъжа й, макар и крайно приятно ней, — а заради прогреса й в българския език.
Тя се изчерви силно и измънка някакво скромно извинение.
Мъжът й стана червен като патладжан и като ме погледна с изумление през златните си очила, каза доста спокойно:
— Вие сте много любезни, но жена ми далеко не говори български език, както се следва…
Но аз не отстъпих от позицията си.
— Моля, защо толкова скромност? Госпожата владее български като българка, и по-добре от българка. Моите горещи комплименти, госпожо, пак!
— Че госпожата е българка! — каза ми докторът зачудено.
— Съвършена българка: не само по езика, но и по душа, и по чувство — отговорих аз с апломб.
— Да, и аз за такава я считам — забеляза юристът, като се усмихна на жена си, която още руменееше от удоволствието, което й направиха моите хвалби.
Ние се простихме с тях и продължихме разходката си нататък.
— Че ти гъркиня ли считаш госпожа Ц.? — попита ме докторът небрежно.
— Не. Защо мислиш, че я взех за гъркиня?
— Защото тя е родом от Мустафа паша, съща българка; но понеже татък има гърчоля, помислих, че я считаш гъркиня или гъркоманка. Аз така разбрах твоите комплименти…
— Сънуваш ли, докторе? Ц. води англичанка!
Докторът се изкикоти.
— Как, ти я взе за англичанката?
— Ако да не стоеше при Ц., щях да я взема за съвсем друга, така много се е изменила в хубост и младост и наумява бившата г-жа Р-ва, вдовицата!
— Та тя е самата! Тя е сега госпожа Ц. С англичанката г-н Ц. се разведе преди пет месеца.
Аз бях втрещен!
Това откритие провали земята под мене. Пламнах от срам и побеснях против себе си! Моето заблуждение беше толкоз по-дебелашко и непростително, че аз се познавах с госпожа Р-ва, с чийто покоен мъж бяхме близки; па си спомних, че и билет известителен получих от г-н Ц. за повторния му брак.
Додето аз се съкрушавах и терзаех в безполезни вайкания за грубата си до неприличие невнимателност, докторът се кикотеше до дънера на една акация.
Не ми оставаше друго, ами да сторя като него. Половина час се превивахме и стискахме коремите си; но понеже привлякохме вниманието в градината, качихме се в един файтон и бягахме на полето, при „Ханчето“ чак, за да се досмеем.
— Такива недоразумения често се случват в живота, по-често даже, отколкото в комедиите и водевилите — каза Воеров, книжовникът; — най-неправдоподобните сплитания, най-изумителните фарсове и квипроквота, които костуват толкова труд на авторите, за да ги измислят, в живота се случват по най-прост начин, съвсем просто: едно обикновено сгрешаване на име, едно припознаване може да породят най-вратоломна верига от грешки… Шекспировата Комедия от грешки е много невероятна, но още по-много възможна… Аз самичък преди две недели бях герой на едно ужасно недоразумение, от което Молиер би се възползувал за една гениална комедия.