Робърт Шекли
Три истории
Оакс II беше малка, прашна, второстепенна планета в близост до Орион. Хората й бяха от земен произход и още спазваха земните обичаи. Съдията Абнър Лоу бе единственият източник на правосъдие върху малката планета. Повечето от делата му се отнасяха до очертания на границите на имоти и установяване на собствеността върху нечие прасе или коза, тъй като жителите на Оакс II нямаха склонност към престъпления.
Но един ден там кацна космически кораб, от който слязоха прочутият Тимоти Монт и адвокатът му, които бяха пристигнали на Оакс II, за да търсят убежище и правосъдие. Пристигна и още един кораб с трима полицаи и обществен обвинител.
Общественият обвинител заяви:
— Ваша светлост, този маниак е извършил ужасяващо престъпление. Тимоти Монт, Ваша светлост, е подпалил сиропиталище! Освен това, преди да избяга, той се призна за виновен. Притежавам подписано от него самопризнание.
Адвокатът на Монт, бледен мъж с воднисти очи, стана.
— Настоявам да отмените присъдата.
— Не мога да направя подобно нещо — каза съдията Лоу. — Подпалването на сиропиталище е ужасно престъпление.
— Така е — съгласи се адвокатът. — Обикновено. Но моят клиент е извършил това действие на планетата Алтира III. Ваша светлост познава ли обичаите на тази планета?
— Не — каза съдията.
— На Алтира III — започна да обяснява адвокатът — всички сирачета биват обучавани в изкуството на убийството с цел намаляване населението на съседните планети. С подпалването на сиропиталището моят клиент е спасил хиляди, а може би милиони невинни живота. Затова той трябва да бъде признат за герой.
— Вярно ли е това за Алтира III? — попита съдията секретаря на съда.
Секретарят потърси сведения в енциклопедията на планетните обичаи и фолклор и установи, че това наистина е вярно.
— Тогава прекратявам делото — заяви съдията Лоу.
Монт и адвокатът му си заминаха и спокойствието отново обхвана живота на Оакс II, нарушавано от случайни закононарушения, отнасящи се до граници на земи или собственост върху прасе или коза. Но преди да измине година, Тимоти Монт и адвокатът му се върнаха в съда, а общественият обвинител ги следваше.
Обвинението отново беше в подпалване на сиропиталище.
— Обаче — заяви бледият адвокат, — макар и моят клиент да е виновен, съдът трябва да не забравя, че въпросното сиропиталище се намира на планетата Деегра IV. Както е добре известно, всички сираци на Деегра IV биват осиновявани от гилдията на мъчителите за извършването на някакви отвратителни ритуали, презирани из цялата цивилизована галактика.
След като установи, че това е вярно, съдията Лоу прекрати делото.
След петнадесет месеца Тимоти Монт и адвокатът му бяха отново в съда със същото обвинение.
— Е — заговори съдията Лоу. — Реформаторски дух… Къде бе извършено сега престъплението?
— На Земята — заяви общественият обвинител.
— На Земята ли? — сепна се съдията.
— Опасявам се, че е истина — отговори му тъжно адвокатът. — Клиентът ми е виновен.
— Но каква причина би могъл да изтъкне за подобно нещо?
— Временно умопомрачение — заяви бързо адвокатът. — Дванадесет психиатри могат да го докажат и затова настоявам за минималното наказание, което позволява законът при подобни обстоятелства.
Съдията полилавя от гняв.
— Тимоти Монт, защо направи това?
Преди адвокатът му да успее да се намеси и да не му даде да говори, Монт се изправи и отговори:
— Защото аз обичам да паля сиропиталища!
През този ден съдията Лоу утвърди един нов закон, който бе признат от цялата галактика и изучаван дори в толкова отдалечени места като Дрома I и Аос X. Законът на Лоу определя, че адвокатът на обвиняемия трябва да излежава едновременно с него съответната на клиента му присъда.
Много смятат това за нечестно. Но пък появата на адвокати на Оакс II намаля значително.
Едмонд Дритч, висок, бледен, мрачен учен, бе даден под съд от Корпорация „Дженерал Продъктс“ с обвинения за пренебрежително отношение, нелоялност и негативизъм. Това бяха сериозни обвинения, поддържани даже и от колегите на Дритч. Съдиите нямаха друг изход, освен да изхвърлят позорно Дритч. Обикновената присъда — затвор — не бе приложена, като признание за 19-те му години отлична работа в полза на „Дженерал Продъктс“. Но никоя друга корпорация никога нямаше да го наеме на работа.
Дритч, по-блед и по-мрачен от когато и да било, обърна гръб на „Дженерал Продъктс“ и безкрайния й поток от автомобили, тостери, хладилници, телевизори и други подобни. Той се оттегли във фермата си в Пенсилвания и започна да експериментира в подземната си лаборатория.