Беше полезно въздействието върху него — на жена му и госпожица Дортея, както и на стария капитан Клинге, които през последните си години му бяха дали толкова полезни съвети.
Напоследък той мислеше само за това — как да бъде един справедлив господар за всички хора, над които властваше, нещо повече дори — да им бъде, доколкото е възможно, приятел. Освен това го занимаваше мисълта за сина му и Аделхайд — че родът му трябваше да има нови разклонения. Мислеше много върху това и чувствата му се обвиваха като в някаква топла мъгла от радост, че на света щеше да дойде едно момченце и щеше да тича с него по пода на старите стаи.
Но сега усещаше, че нещо ново идва към него. По-рано бе изпълнен с недоверие към хората, когато работата се отнасяше до пари; сега обаче го обхвана едно ново недоверие — към самите пари. Лека-полека те бяха станали извънредно много. В книжата на братовчеда Холдер стояха такива големи числа, а дълбоко в мазето сандъкът бе препълнен; но всички те бяха само хартия. Той имаше още натрупан дървен материал в града, който не можеше веднага да бъде натоварен на кораб и превозен. Не беше получил никакви пари за него, но сега получаваше писма след писма с предложения за все по-големи суми. Дървеният материал беше цяла грамада и през пролетта щеше да има още безкрайно много. Сега сечаха с много хора в горите, синът му бе там и той знаеше, че ще бъде свършена добра работа.
Имаше дървета в горите си, те имаха стойност и той не искаше да получи за тях само късове хартия.
Братовчедът Холдер му бе казал, когато Даг веднъж му бе поискал много настойчиво заплащане, че той самият има нужда от сребро, чиято стойност бе постоянна, за кредита си в Хамбург и заради това не може да му плати толкова много. Стария Даг бе мислил напоследък върху това. Ситуацията в Дания и Копенхаген, както и при краля там, беше наред, но книжните пари се обезценяваха. Братовчедът Холдер имаше свои намерения по отношение на Хамбург. Този град беше далеч, но там пресмятаха в сребро, разбра Даг. Какво щеше да стане, ако той поискаше хамбургско сребро за стоката си, независимо дали тя отиваше в Лондон или Холандия?
Когато следващата вечер почерпи добре майор Баре и спомена пред него за среброто и Хамбург, стана ясно, че майорът беше слушал много разговори за това и ги описа пъстро и живо.
Когато Стария Даг си легна, той вече знаеше какво иска — и от тук нататък за неговия дървен материал започнаха да се вписват в книжата му значително по-малки суми от тези, вписвани при другите производители, но здрави, непоклатими суми в хамбургско сребро.
Парите, които получаваше от сделките, влагаше в земя и стоки; купи всевъзможни модерни инструменти за имението и ги даваше под наем на селяните в селището и в горските стопанства, както и на именията долу в южните енории. И когато свърши сечта в гората, накара да построят обори край колибите, където по-рано нямаше, купи коне, крави, свине, овце и пилета, които даде на своите изполичари да ги гледат. Дори ако след лоша реколта храната стане оскъдна, това ще бъде от помощ, мислеше си той.
Черните жребци на Бьорндал препускаха на юг по стария път и се връщаха с тежки товари; момчетата колари ги разтоварваха във вечерния мрак, натъпкваха всичко под навесите и не казваха нито дума за това, което докарваха, нито пък откъде го бяха взели. Стария Даг имаше да се грижи за толкова много хора и притежаваше силата да прокарва пътища през трудните времена и нуждата. Трябваше да осигури зърно за посев на всички тези хора, а също и картофи, и зеленчукови семена. Така че той трябваше да има нова пшеница за хляб, както и други неща, за да стигне храната до новата реколта.
Майор Баре започна твърде рядко да намира време за гостуване в Бьорндал тази година, но все пак идваше от време на време за кратки посещения и донасяше новини за живота в града, за реката от книжни пари и за хората, които неочаквано бяха станали богати, за веселбите с шампанско и за други всевъзможни разточителства. Но също така разказваше и за чиновници и други, които бяха останали на твърдо установените си заплати, както и за обикновените хора, които бяха претърпели загуби.
В Бьорндал летните дни, както и преди, си течаха гладко и спокойно, а времето редуваше проливни дъждове и ярко слънце, нивите и ливадите растяха и буйно се издигаха към небето. И дойде есента — с вятър, който прелиташе над полята през слънчевите дни, класовете бяха пълни и зрели и се вълнуваха под лъха на вятъра, тежки и пълни с големи обещания.