Два нови навеса трябваше да бъдат изградени, наложи се това лято, за да може да се подслони всичкото сено — плевниците бяха така препълнени, че трябваше да се направят нови.
Стария Даг беше навсякъде, от ранна утрин до късна вечер. Никога работата не бе вървяла така спорно, както през тази пролет — и никога радостта от жътвата не бе била толкова голяма, както след тази гладна година.
Хора от горските колиби се бяха промъквали през нощта до нивите и бяха брали още неузрели класове. Един от тях бе заловен и доведен при Даг; отиде си след сериозни заплахи и няколко здрави шамара.
Малко момче бе заловено подобно на тях; то така се изплаши, че подмокри гащите си и пода пред очите на Даг. Отърва се само с големия си страх. Но трябваше да обещае, че няма повече да краде, а когато му липсва нещо вкъщи, по-добре да отиде при Стария Даг и да поговори с него.
Светът беше във война, а Стария Даг даваше всичко от себе си за онези, които принадлежаха към имението. Но не бяха само нещата отвън, които го правеха толкова необикновено деен. Имаше нещо и в собствения му дом. Наистина, той отдавна вече си бе мислил за това, но през есента наоколо му стана така тихо и тайнствено, че той си даде сметка, че е лошо да се преструва, че не разбира нищо.
12
Вятърът караше старите къщи да скърцат и стенат през есенните нощи. С всеки силен порив се виждаше как всяка греда се надига, как се изправя цялата къща. Чуваше се пукот и скърцане, които замираха със зловещо пресекване, когато вятърът утихнеше. Да, тези стари постройки сякаш живееха и се движеха с вятъра и лошото време.
В Стаята на госпожицата Аделхайд лежеше будна и слушаше. На тоалетката гореше свещ. Вратата към стаята на Даг беше отворена, защото тя искаше така. Даг лежеше там вътре и спеше — спеше безшумно в тъмнината, но звуците на стените в голямото съседно помещение бяха по-силни отколкото в спалнята, защото там гредите подпираха на по-големи разстояния.
През тази нощ бурята бучеше страховито, сякаш сграбчваше къщата и така я подхващаше, че тя се надигаше и спускаше като океанска вълна — или да не би пък причината това шеметно чувство, че предметите наоколо се въртят, да беше в самата нея? Скоро щеше да случи. През целия ден и вечерта бе имала сериозни предчувствия. Болките бяха стихнали, но сега започваха отново. Тя се опита да се насили да слуша вятъра, но не успя.
От устните й може би се бе изтръгнало леко стенание, защото Даг неочаквано се появи до леглото й. Поглади леко ръката й със своята корава длан и я загледа изпитателно.
Тя навлажни сухите си устни с върха на езика си и прошепна:
— Може ли да помолиш госпожица Крюсе да дойде?
Той си поигра с ръката й, после я повдигна леко, наведе се и притисна внимателно устните си към нея. Когато отново се изправи и излезе, очите му блестяха.
Колко пъти Аделхайд бе желала това нещо, което много други бяха правили — някога, преди женитбата й. Желала бе да види неговата глава така приведена над нея. Сега, най-накрая това се случи. Щеше да погали косата му с другата си ръка, но не го направи.
Госпожица Крюсе дойде тихо, прошепна нещо и седна отстрани до вратата. Даг бе поискал сам да отиде и да доведе опитен човек. В далечината по пътя се дочу тропот от каруца.
Аделхайд се опита да слуша бурята и вятъра, за да вкара в ред мислите си; но болките идваха една след друга все по-често. Изведнъж пред нея пламнаха образите на неща, за които бе чела в дневника на госпожица Дортея и после бе научила повече подробности за тях от госпожица Крюсе и Стария Даг — неща, които се отнасяха за рода и за хората от него, за раждането и смъртта тук в имението. Между болките тя видя пред себе си майката на Даг, Терезе. Тя често дълго бе разглеждала портрета й в залата. Защо майката на Даг не бе още жива? Аделхайд виждаше пред себе си образа, който си бе изградила за старата Ане Хамарбьо, която е била изключително висока и строга и навярно е приличала на Стария Даг, защото в жилите й бе текла кръвта на Бьорндал. Всички разкази за уменията на Ане бяха създали в Аделхайд жива представа за нея и тя сега мислеше за това, че старицата никога не бе извършвала несполучливо раждане. Тя не бе виждала тази, която сега Даг искаше да доведе, нито пък бе чувала нещо за нея, но вероятно и тя трябва да беше много сръчна жена; и потвърждение за това се съдържаше сякаш в самото й име — Ун Хамарбьо.
Ун беше правнучка на старата Ане и бе викана като помагачка при раждане, при това не от кого да е, а от самата Терезе Бьорндал, а също и при боледуване, когато Терезе трябваше да седи безпомощна в своя инвалиден стол. Терезе бе взимала Ун няколко пъти за гледачка при себе си и като забеляза, че тази работа й приляга, беше я обучила. И сега Ун вършеше работата, в която Ане и Терезе се бяха така блестящо проявили.