Той се изхрачи шумно и плюнката му описа широка дъга.
Госпожица Елизабет пребледня.
— Късно?! — промълви тя задъхана.
— Сега са необходими истински пари за такова нещо. Сега трябва да се направи оценка по закона. Вчера пристигна писмо от адвоката.
С тези думи Сивер Бакпе отмина под носа на госпожица Елизабет и влезе със замах в двора на Боргланд. Там той обиколи насам-натам из земеделските постройки и шумно обръщаше браните, плуговете и палешниците, така че звънът им ехтеше из цялото имение. Ако Стария Даг беше изпълнен с милост и не притесняваше никого в имението, Сивер Бакпе беше възмездие. Беше му известно отколешното презрение на Боргланд към всички от Бьорндал — да, към всички живи хора изобщо — и знаеше за дяволските прояви на госпожицата, затова в този момент на конфликт с нея го бяха засърбели пръстите да натупа както заслужава тази дяволска жена, но не биваше така да постъпва спрямо такава господарка.
Стария Даг му беше казал направо, че е отлагал досега пролетната сеитба, защото е очаквал решение за тук, както и на други места, но сега бе дошло писмото за това, което бяха решили в Копенхаген — да сложат край на измамата с книжните пари. От сега нататък всичко трябваше да се оценява и заплаща по истинската му стойност. Сивер сам бе засял нивите тук, както му беше наредил и показал Стария Даг. Сивер си разбираше от работата и знаеше, че при една редовна оценка тук днес имаше богатства, които не можеха да бъдат платени. При това старият беше казал, че срокът за откупуване, който по-рано бе петнадесет години, сега е намален на пет години; така рече Стария Даг — и в такъв случай полковникът и тази високомерна коза ще има много да се изпотят, преди да успеят през останалите три години да съберат толкова много пари. Подобно голямо богатство притежава само Стария Даг, смяташе Сивер. Нямаше никаква милост към хора като тези в Боргланд. Работейки, той запали лулата си и запуши шумно, сякаш Боргланд бе негов.
Оказа се, че твърденията на Сивер Бакпе са изцяло верни. Госпожица Елизабет изпрати бързо пратеник до областния управител и получи отговор, че е чакала прекалено дълго. Тя бе прикована на легло в продължение на дни и седмици след това. Полковникът, който се чувстваше щастлив, че се бе решил, беше доста натъжен, но още на следващия ден той направи разходката си в градината и го чуха да си подсвирква — също както в доброто старо време.
Когато Сивер се прибра и разказа за спречкването си с госпожицата, се зачуди — дали Стария Даг ще се разсърди и ще реши да я изгони заедно с полковника от Боргланд?
Не, той вече веднъж бе дал на полковника обещание, че той може спокойно да остане в Боргланд до края на живота си, и на Стария Даг и през ум дори не му мина, че някой може да се откаже от думата си, когато вече веднъж е дадена.
А и Сивер разказа за случилото си, без много да се пали. Той бе излял гнева си още в Боргланд и сега само спомена за станалото.
След благоприятното уреждане на нещата Стария Даг бе настроен смирено и благо и каза сериозно на Сивер:
— Спокойно можеш да поздравяваш с уважение полковника, защото той все пак е бил воин.
От Боргланд не дойде вече никаква друга вест за откупуване и след приключване на пролетната сеитба в Бьорндал работниците отидоха, както и по-рано, в Боргланд, като тежките плугове със стоманени палешници набраздиха плодородната почва с такива дълбоки бразди, каквито тя не бе виждала никога през всички векове до времето на Стария Даг Бьорндал.
Полковникът стоеше зад храстите в градината и гледаше тъжно към старото си родово имение, а отгоре, зад прозорците на стаята на госпожица Елизабет, пердетата само се раздвижваха леко.
Стария Даг не бе вече недоволен от съдебния ред и от властите в страната, затова не палеше вече лулата си с книжни пари.
Беше добра година — а за Боргланд беше изключителна. А в късна есен отново се появи син в Бьорндал.
15
— Ленсман Тув е крадец — говореха хората за ленсман Кристофер Тув.
Във всяко от двете имения, които притежаваше, той имаше по една жена. Казваха, че с едната бил разведен официално, но не и по сърце, а освен това беше замесен в още много истории с жени. Щом се наситеше на страстта си към нежния пол, той играеше карти и се напиваше като пън. Говореше се, че принуждавал хора от улицата да отиват с него в дома му, напивал ги и после ги обирал при игра на карти. И това всъщност беше истина: щом дойдеха при него хора, за да платят дълговете си или вноски, той ги черпеше и играеше с тях карти — когато се връщаха у дома си, кесиите им вече бяха празни, като на това отгоре при отиването си му дължаха още повече, отколкото при идването си.