Да, за жителите на равнината единствено богатствата и земите имаха значение. Те се гордееха със своите ниви, със своя добитък, със сребърните монети, които трупаха и кътаха в железни сандъци. Смятаха се по-издигнати и заради белия хляб, който ядяха, заради крехкото и вкусно месо, заради хубавото масло и презираха планинските жители, които често се принуждаваха да мелят житото смесено с дървесни кори, да ядат жилаво месо и да слагат на трапезата си масло само в празнични дни. Сега той си даде сметка колко зла и низка трябва да е природата на тези хора, които можеха да ги намразят само заради това, че са се избавили от бедността и са заживели като тях, а дори и по-добре.
Имаше само един начин да им отмъсти. Не като показва физическото си надмощие, а като съсредоточи ум и сили, и да тласне още по-напред благосъстоянието на Бьорндал, докато ония от селото в равнината пукнат от завист, отронени от собствената си жлъч.
Взел твърдо решение да поправи грешката си, Даг пъхна шапката в един от джобовете си, стегна здраво брадвата на колана си, пооправи лентата на челото си и се спусна по склона към Бьорндал.
Каквито и да са, както и пред когото и да са изречени, думите имат криле. Понякога стигат бързо, но в някои случаи прелитат дълго между хората, докато стигнат до този, когото са предназначени да наранят.
Слуховете, които последваха след посещението на ленсмана, тръгнаха от селото в равнината, минаха през Хамарбьо и стигнаха до Бьорндал.
В това положение Даг завари Туре, когато се върна от разходката си в гората.
Туре беше силно разгневен.
— Веднага се качваме в шейната и слизаме в селото в равнината — рече Туре с разтреперан глас.
— Какво ще правим там? — попита Даг, макар че веднага се сети какво имаше предвид брат му.
Туре го изгледа мрачно.
— Каква работа ли? — рече той. — Ще тръгнем от стопанство в стопанство и ще бъхтим тези кучета до умирачка. Какво ще кажеш?
— Мисля, че е по-добре да не го правим — разсъди трезво Даг.
— Да не го правим? — изкрещя силно Туре. — Можем ли да се спасим от злобата и проклетията им, ако си седим у дома край огъня?
Даг усети накъде отиват нещата. Познаваше отлично брат си и знаеше, че науми ли си нещо, Туре не променя решенията си. Сега беше излязъл от кожата си и беше готов да препусне веднага към селото в равнината и люто да се развилнее. Затова Даг веднага трябваше да намери някакви убедителни доводи, с които да го възпре.
— Ти забравяш — рече му той с възможно най-спокоен тон, — че онова, което наричаш клевета, поне засега е близо до истината.
— Убиец ли е един човек, предизвикан умишлено и принуден да се брани срещу една глутница, по-свирепа и от вълци? — запита гневно Туре. — Бунтовник ли е той, защото казва истината на един чиновник, желаещ само заради махленски приказки да вкара в затвора невинен човек?
Даг помисли малко върху отговора, който трябваше да даде.
— Това, което казваш, е вярно, но аз не гледам на него по същия начин. През онази нощ аз държах живота на един човек в ръцете си. Ако го бях убил и ленсманът дойдеше да ме отведе, вярваш ли, че щях да подам кротко ръце, за да ми сложи белезниците и след това да го последвам? Не, Туре, никога! Тогава щях да бъда онова, което ни обвиняват, че съм: убиец, бунтовник против всички власти, дори против краля, защото щях да избягам надалеч през гората, в непроходими места, където никой няма да се осмели да ме преследва. — Даг стана и продължи с блеснал поглед: — Бяхме твърде близо до една голяма беда и сега трябва да бъдем разумни в контактите си с другите. Трябва да помним, че враждебността на жителите на селото в равнината е причина за този злощастен инцидент и че враждебността е следствие от завистта им. Да, те ни завиждат и ни мразят, защото ние не сме такива, каквито са обикновено жителите на гората — необразовани, плашливи, смирени. Разсъждавах върху това, докато се разхождах днес сам в планината и стигнах до решение. Да, Туре, ние ще се справим с тази вражда, колкото и дълбока да е тя, но това не може да стане веднага. Ако имаме търпение, ще постигнем успех.
Туре се изненада, когато чу, че брат му бе мислил дълго и сериозно по този въпрос. Но беше истина, че много често тъкмо Даг намираше най-добрия и разумен изход от проблемите, които срещаха. Затова го остави да се доизкаже.