Ето как съдбата можеше да се стовари с цялата си жестокост върху човек.
Дали стана чудо или на Аделхайд й се стори, но късно през нощта Младия Даг дойде в съзнание. Отвори очи и прикова смаян поглед в нея. Дълго лежа така, гледаше втренчено в подпорите на покрива и се опитваше да си спомни. Най-накрая сякаш всичко му стана ясно, той се опита да се изправи на лактите си, но се видя принуден да се откаже. Тя му шепнеше строго и респектиращо, че трябва да лежи спокойно, за да не отвори раните си. Беше загубил много кръв. Даде му да пийне вода, погали го като майка по бузата, шепнеше му мили и нежни думи, които го накараха да се просълзи.
Дишането му беше предпазливо и тя го попита дали го боли.
— Да — отговори той с едва доловима усмивка и прекара превързаните си ръце по гърдите.
— Каква е болката? — попита пак тя.
— Като че ли някъде са забодени остри ножове.
Отново се опита да се усмихне, но се получи само едно уморено движение на устните.
Тя внимателно раздвижи ръцете и краката му и не откри счупено, гърбът и вратът му също бяха здрави. Но много от ребрата му изглеждаха премазани, главата беше сериозно наранена и цялото му тяло беше отпуснато и вкочанено.
Всичко се свеждаше до това колко тежко е била ударена главата му и дали имаше някаква вътрешна рана. В този случай не можеше нищо да се направи. Даг отново изпадна в безсъзнание и дълго лежа така, без да се опомни. Тогава Аделхайд разтвори дрехите му и обви около гърдите му парче платно, за да стегне ребрата. Заши го, опъна го над гръдния кош и отново загърна дрехите върху него, после разголи едното коляно, което й се струваше, че е наранено, изми го и го превърза.
Без да осъзнава, Аделхайд полагаше усилия не само за Даг, но и за своя собствен живот.
Без да я обезпокоява и да издава, че се е събудил, Стария Даг само гледаше внимателно изпод спуснатите си клепачи. Видя как Аделхайд и Даг си шепнеха. Видя как тя зашиваше превръзката около гърдите му и как бързите й уверени ръце действаха, видя я как разбутва жарта и как лицето й изпъква, волево и твърдо, на фона на пламъците.
Отново затвори очите си. Мислеше за Аделхайд. Беше поела и дошла сама, със старото куче, до най-дълбоките горски пущинаци на север. И след дългия път още чувстваше достатъчно сила в себе си да се бори, имаше достатъчно смелост да се заеме тук с всичко това. Лицето й пред огъня породи в него тези мисли. Едно съвсем ново лице. В тази колиба очевидно се водеше мълчалива схватка. От една страна бяха суровите предсказания на Ане Хамарбьо, родът и смъртта, а от другата — Аделхайд и любовта. Защото никоя жена не можеше да изглежда така, както изглеждаше сега Аделхайд, освен когато се намира в решителна схватка за онова, което за нея е единственото в живота. Върху това лице нямаше никаква милост — към старите мъдрости и към каквото и да било друго. А където любовта е истинска, там и Господ идва на помощ — той беше убеден в това.
Изцяло потопена в грижи около Даг, Аделхайд не разбра, че Стария Даг ги е наблюдавал, а не след дълго, успокоен, се е изтегнал на пейката и заспал истински сън. Друг се беше появил този път вместо него с намерението да бъде силен и да се бори. В такъв случай той можеше най-сетне да си отдъхне.
Беше се насъбрал сняг на дебели пластове под южната стена, където бе паднал Даг. Когато той се изкачваше, при подножието на най-долния склон имаше още замръзнал сняг, но бурята от север бе помела след това планинските урви и понесеният сняг се бе натрупал на преспи в пролуката на южната страна на планината.
Животът на Даг беше спасен от бурята. Обаче старата мъдрост, която идваше от дълбините на вековете, се бе оказала ужасно вярна дори до последната дума — тя беше придружила хората, когато бяха понесли Даг към долината, и дебнеше сега около колибата, в която той трябваше да лежи в продължение на дни и нощи. Смъртта не беше твърде далеч от него.
Мартин Хогер и другите отидоха до имението, за да донесат дрехи, храна и други неща, които бяха необходими тук. Аделхайд отхвърли каквато и да е помощ. Така тримата живяха в продължение на много дни в колибата, както бяха живели техните прадеди преди много столетия. Аделхайд беше домакинята, готвеше и переше, Стария Даг носеше вода и полагаше грижи за огъня.