Дните се нижеха, пролетта пристигна в горите, като простираше ярка зеленина по склоновете и було от цветя по земята в гората, събуждаше рояк птици и ромон на потоци и изпълваше слънчевия въздух с опияняващ дъх на растеж и пролет. Така бе в горите и през двата дни, когато се отправиха по най-лесните пътеки от колибата при Свартиернкоя към Натдалсетра и от там към Бьорндал.
Когато първия път мина от тук с Бистер, Аделхайд бе тичала като сляпа. Сега тя посрещна пролетта в гората със спокойна, вълшебна радост.
Много нощи тя бе лежала в колибата и бе слушала звуците на горите — звънливи и приличащи на песента на флейта, щом вятърът от север засвиреше над върховете; прочувствени и приспивни, когато вятърът от юг задухаше. Сега тя изслуша целия репертоар на гората с всичките й песни. Преживя извисяващи неща. Имаше възможност да чуе пронизителния рев на елените и ги видя примряла, когато силните животни минаха при изгрев покрай блатото на Тролфуглсетра. Видя и птицата трол, която беше повече риба, отколкото птица, плъзваше се по водата и оставаше там учудващо продължително време, без да се вижда, след което излиташе над повърхността така бързо, че водата около нея се превръщаше във воден прах, и после надаваше такъв писък, че тръпки пронизваха човек.
Стария Даг показваше на Аделхайд следите на различен дивеч, а далеч на юг, под хълма до Грьонтиернхьогда, забелязаха пресни дири от мечка.
Следващия ден слязоха по склоновете и стигнаха до някои от селищата в периферията. Тя видя хора и деца, както и странните им къщи във Фриланд и Ския, Стярнебк и Кастет, така и в по-големи селища — Тиернсмо, Блетиерн, Барвол и Стайнрюд.
Видя и летните кошари на Бьорндал между повалените дървета, сред разцъфтелите хълмове и зелени ливади, с дървена ограда и малки вратички.
Тя занесе вкъщи цял един нов свят.
23
Дори да звучи странно — преживяното напрежение около страшната случка и благословения от Бог щастлив изход изтикаха далеч назад в душата на Аделхайд скръбта й по починалите момчета. Само в някои моменти, когато се сещаше за смъртната опасност, в която се бе намирал Даг в планините, тя се чувстваше изведнъж разтърсена заради смъртта на децата; пресмяташе на колко години щяха да бъдат те сега и често се обливаше в горещи сълзи. Но скоро след това новите силни впечатления отново вземаха връх и обсебваха мислите й.
Всички тези преживявания оставиха явни дири и състариха Стария Даг, като той, както често се случва със старите хора, се връщаше в дните си от младостта. Отново започна да търси божия промисъл в съдбоносните събития напоследък. И често разсъждаваше върху причините, които го бяха подтикнали да отиде в Хамарбьо и да отправи там поглед към едно младо момиче. Това очевидно беше едно своенравно инатене пред Бог, защото последвалото нещастие бе дошло като предупреждение, че Божия воля е дали ще прекрати рода му или ще го остави да живее.
Разбра и каква е истинската същност на Аделхайд зад нейната красива външност. Тя не се бе уплашила нито от кръвта, нито от калта. Да, беше изключителна жена. Може би Бог е искал да му покаже силата на нейната любов, която можеше да спасява живот — а следователно и да дава живот.
Ето така изглеждаха нещата и той трябваше да се довери на Бог, като не се намесва със старческото си своенравие в бъдещето. Имаше достатъчно други неща, които можеше да върши, ако пожелае. Можеше отново да започне да посещава Божия дом, можеше да отиде при новия свещеник и да го поздрави. Все още не бе направил това, а и новият свещеник не бе дошъл сам при него, както бе сторил това предшественикът му.
Освен това новият свещеник беше роднина на Аделхайд и проповядваше по начин, който му допадаше. Създаваше впечатление на скромен, откровен мъж, който не жадува само за подаръци, услуги и подаяния. Стария Даг си спомни една библейска мъдрост, която бе оказала силно въздействие върху начина му на мислене. Тази мъдрост осъждаше като тежък грях противопоставянето на земния служител на Бога. От тогава той бе избягвал да прави това. Но какво би се случило, ако сега реши да стори противното и да се държи приятелски? Не беше лесно нещо човек да бъде свещеник — дори и свещеникът понякога можеше да има нужда от малко приятелско съчувствие.
Стария Даг още имаше остър слух. Например беше дочул, че чиновниците и други висшестоящи смятаха новия свещеник за глупак и му се присмиваха в присъствието на други хора. Църковна мишка — така казваха за него, защото беше беден. Той имаше много деца и бе притискан от множество стари дългове. Наричаха го и Свети дух, защото имаше силно въздействие. По-имотните селяни отвъд подражаваха на богатите мъже и в неприязънта им към свещеника, както им подражаваха и за много други неща.