Стария Даг нямаше намерение да се заблуждава. Хората щяха да коментират това, че е отишъл в дома на свещеника, и щяха да се опитват да си го обяснят по всевъзможни начини. И вероятно точно заради факта, че щяха да клюкарстват навсякъде за това, още повече се разгаряше желанието му да посети свещеника.
Неговото самочувствие беше още по-голямо заради усещането за собствената му сила. Той си мислеше за всички тези високопоставени противници на свещеника и чувстваше тръпка от това да си представи облещените им очи, когато научат, че Стария Даг е отишъл смирено и почтително при него. На Даг бе известно влиянието, което имаше върху хората заради силата на неговото богатство и приказния ореол, който го обкръжаваше. Мнозина от неговите длъжници му бяха казвали тези неща, водени по всяка вероятност от желание да му се подмажат. А пък майорът му бе казал направо с присъщата си откровеност, че той, както изглежда, е чисто и просто страшилище за млади и стари, като дори най-големите господари в околността с нежелание влизаха в контакт с него.
Да, Даг искаше да се притече малко на помощ на Бог. Свещеникът не трябваше да стои повече изолиран в дома си. Той, Стария Даг, щеше да впрегне един ден конете и да отиде при него сред подигравателните усмивки на господа едрите земевладелци. В душата му взимаха надмощие сериозното намерение, своенравието и честолюбието, както и по-рано, но мотивът, който ги пораждаше, беше смирен и чист.
Младия Даг се бе пренесъл изцяло в помещението до стаята на Аделхайд. На първо време той трябваше да се въздържа от ходене в гората, докато раните му зараснат и докато гърдите му заздравят напълно, а съзнанието му се проясни изцяло. Защото от падането насам някои образи занимаваха мислите му.
Нямаше я по-ранната притегателна сила на горите с техния вълшебен живот. От ден на ден той усещаше все по-голяма необходимост да си почине и да бъде близо до Аделхайд. Тя сега не беше вече само изтънчена и красива жена, за която да копнее. Тя беше топлината и радостта в живота му. Нито веднъж повече тя не спомена момчетата, никога не плачеше в негово присъствие, никога не произнасяше думи, пропити с тъга. Вървеше дръзко изправена, твърда, силна и удивително спокойна — и при дъжд, и при слънце. Бе си завоювала правото да се грижи за раните му, като че ли те бяха нейна собственост. Целуваше най-лютите от тях и не се срамуваше от това, а само му се усмихваше с лъчезарно удовлетворение. Първоначално той трябваше да спи в стаята, в голямото, топло легло, а след това тя не го остави да се премести. През първите трудни дни успя да го накара да стои на слънце в малката беседка, а оттогава насам той стоеше по цели дни там. През първите вечери му четеше от своите книги, свиреше и му пееше тихо. После всичко продължи така всяка вечер.
Предпазливо разпитвайки го, тя успя да си представи как е станало нещастието — нещо повече, успя многократно да го подтикне да разказва, свърза разказите, разговаря за това и със Стария Даг и накрая знаеше вече всичко — от старото предсказание до преживяното от Даг. Може би тя беше онази, която записа върху някакъв лист от една книга легендата за Планината на мъртвите…
24
Пролетната нощ изтичаше. Нямаше вятър, нито полъх, нито шепот, само аромат на пролет и нощ проникваше през отворената стъклена врата в Стаята на госпожицата. Пердето се извиваше и разлюляваше, както и балдахинът на леглото…
Откъслечни, неразбираеми думи идваха откъм леглото. То изскърца. Аделхайд се изправи внимателно на лакът, протегна ръце, седна, наведе се над Даг и се заслуша. Беше много неспокоен през последните нощи, въздишаше и говореше безсмислици, бореше се да произнесе думите. Бе го събуждала предишните нощи, за да го откопчи от лошите сънища. Сега седна и се заслуша. Не беше хубаво да прави това, но сега искаше да чуе какво казва. Може би това щеше да помогне и да се почувства по-добре, ако научеше какво го мъчи и после да поговори с него за това.
— Трева в потока… в гората… — мънкаше той. — Тече и тече… водата… не може да помръдне от мястото си. Водни рози в езерото… листа… плуват върху вълните… плуват… плуват на едно и също място… враснали…