Кашлица и виене на свят приковаха един ден полковника на легло. Той така трепереше, че дори леглото му се люлееше, бе казала слугинята, която чистеше при него. Беше още жътва и работниците всекидневно сновяха с коли между Бьорндал и Боргланд.
Така в Бьорндал научиха новината, че полковникът се е разболял. Още на другия ден Стария Даг прекрачи за пръв път прага на Боргланд. Отиде в спалнята на полковника и седна до леглото му. Бе му донесъл едно шише най-хубав френски коняк, който болният трябваше да пие като горещ грог.
При пристигането на Даг завесата горе в стаята на госпожица Елизабет се раздвижи леко, както и при заминаването му.
До късно през нощта полковникът непрестанно искаше вода към горещото питие и прислужницата можа да си легне едва призори. Тя бе от Утбретан, наричаше се Нета, не бе вече млада и всички я познаваха като жена, която обича истината и се бои от Господ. Когато се качваше по стълбището, тя забеляза една светлина на другия край на коридора, до стаята на госпожица Елизабет. Там коридорът правеше остър завой и вратата на госпожицата оставаше зад ъгъла, така че не се виждаше. Когато обаче вратата бе отворена, на отсрещната стена на коридора можеше да се види отблясък.
Спря се на последната стълба и започна да пристъпва ту на единия, ту на другия си крак, като се колебаеше дали да отиде в стаичката си, или да търси спасение отново надолу по стълбите. Светлината зад ъгъла на коридора растеше така тъмночервена и страшна, а във въздуха се носеше такава странна миризма на изгоряло и опърлено, на дим и злощастие… Сърцето на Нета започна да бие все по-бързо и по-бързо, в ушите й бучеше все по-силно и по-силно, че тя не можеше нито да помръдне краката си, нито да отлепи очите си от светлината.
Вратата на госпожица Елизабет трябва да бе широко отворена, защото отблясъкът на стената отвън се разшири и стана светъл и ослепителен. Нета се хвана за сърцето и политна да падне. На стената израсна тъмна сянка, започна да става все по-голяма и по-голяма, като се насочи напред по пътя към стаята. После около очертанието на сянката изведнъж избухнаха пламъци и тя започна да хвърля искри. В къщата прозвуча пронизителният писък на човек, обхванат от безумен страх, чу се глухо падане — и всичко отново потъмня и затихна.
Нета се свлече в подножието на стълбището и така я намериха — окървавена и пребита, почти обезумяла. Полковникът се появи, като се олюляваше от треската и многото грог, със свещ в ръка, а след него се втурнаха прислужничките и един работник.
Полковникът искаше да разбере какъв беше този вик и тропот по стълбището. Нета обаче можа да каже само няколко несвързани думи:
— В стаята на госпожицата… живият дявол… виеха се пламъци и миришеше на дим… госпожицата изкрещя страшно…
— Хм… — Изведнъж полковникът изтрезня напълно и се наведе отпаднал. Сведе надолу глава, като се бореше да си поеме дъх. Бръчките на лицето му изведнъж станаха болезнено дълбоки и разкривиха изражението му с болка и ужас. Вдигна лице и отблъсна всички настрани с разтрепераната си лява ръка и тръгна, като се спъваше, към стълбището и се спусна, сякаш някой го гонеше, нагоре по него.
Останалите гледаха след него, слугините трепереха от ужас. Също и работникът стоеше нерешително, докато полковникът достигна дълбочината на коридора. Накрая обаче и той тръгна, наведен и с тихи стъпки, след господаря си. След малко се върна също така тихо, задъхан и смразен.
— Госпожицата е мъртва — рече той.
Не каза обаче нищо за това — как старият полковник бе събрал парцалите и главните, които бяха лежали на пода в стаята на госпожицата, и ги бе угасил, докато самия той само бе надничал от вратата.
Така дяволът бе взел госпожицата още жива.
— Неправилно е държала свещта — рече полковникът. — Дрехите й отпред изцяло са изгорели.
Никой не искаше да се доближи до госпожицата и полковникът се принуди сам да я положи в ковчега. И от това, че трябваше да я докосва, на ръцете му се появиха ужасни рани, които трудно щяха да зараснат или щяха да останат неизлечими.