Аделхайд стана и бавно се качи по стълбището в стаята си. Сега тя се чувстваше силна. Стария Даг я погледна крадешком, когато се върна. Носеше в ръцете си една дебела книга, с кръст и обковка. По лицето на Стария Даг се появи слаба руменина. Нима Аделхайд мислеше, че не се е опитвал да намери душевен покой в книгите, в Библията или на друго място?
Аделхайд се приближи към него толкова бавно и тържествено, че той се принуди да се пообърне и да я изгледа.
След като дойде съвсем близко до него, тя постави Библията в ръцете му.
— Тази Библия е на дядо ми — рече тя. — Той беше силен човек, като теб, и все пак и той е имал тежки борби. Ще намериш в нея някои бележки, а също и страници с негов почерк, така че ще можеш да прочетеш как е успял да намери спокойствие. А пък тук, на първата страница, той е написал нещо, за теб.
— За мен? — Стария Даг знаеше, че епископът е починал още преди раждането на Аделхайд и заради това хвърли към нея въпросителен поглед.
— Да, за теб… и за всички.
Аделхайд го остави сам след тези думи, отново се качи по стълбището и потъна в стаята си, уморена след този толкова мъчителен ден, но толкова щастлива, колкото не се бе чувствала от много време насам. Наведе се над децата си, които дишаха със здрав равномерен дъх в люлките си. Отвори стъклената врата, излезе на терасата и вдигна очи към небето, на което сега звездите блестяха толкова многобройни, че осветеното небе изглеждаше просто като едно було над тях. Скръсти ръце, стисна ги здраво и започна да се моли шепнешком — за Стария Даг, който беше долу в залата, за Младия Даг, който беше в гората, за децата си, които бяха в стаята, за цялото селище, и накрая за самата себе си.
Притиснал Библията към гърдите си, Стария Даг дълго остана така. В него сякаш се бе запалила една слаба светлинка от надежда, че в книгата на един епископ може да бъде открит отговор на въпроса му, че този отговор трябва да го има. След известно време стана и се насочи, с Библията под ръка, към спалнята си. Там той запали свещта, отвори Библията върху скрина и прочете онова, което беше написано на първата страница и за което Аделхайд бе рекла, че е написано за него.
Разочарован, той се изправи и погледна пред себе си. После направи няколко крачки из стаята, с ръце зад гърба си, мина покрай прозореца и хвърли поглед навън. Там бе надвиснало прекрасно звездно небе. Старецът спря, погледна нагоре и после към притъмнялото селище. Там още светеше на няколко места — също и в Хамарбьо. След това той се загледа продължително в звездите — и започна бавно да се съблича.
Преди да си легне, когато вече беше до самото легло, той изведнъж отиде отново до скрина и прочете онова, което бе написано на първата страница на епископската Библия — и там бяха следните думи:
Път заобиколен няма
Първа част
1
Мекал Секача изпълзя в мрака, възможно най-бързо и безшумно, по стръковете слама надолу към източната нива.
Принуди се здраво да се опре на тоягата, за да прескочи канавката, а щом стъпи на пътя отвъд, ледът под локвите изхрущя звучно — толкова се уплаши, че за малко да падне в канавката.
Вървеше предпазливо в тревата покрай пътя, извръщаше глава и се ослушваше по посока на имението, ала не се чуваше нищо, освен хрущенето на скованата от лед трева под краката му и дишането му, както се случва в тихите нощи на късната есен. Беше понапреднал и вече различаваше напречните греди по покривите на фона на небето, тъй му се струваше, ала бе толкова тъмно, че май по-скоро си въобразяваше.
Тишината наоколо му и това, че се бе добрал до пътя здрав и читав, без някой да го усети, му помогнаха да се успокои след напрежението, та се загледа назад печално, към мястото, където къщите се губеха в мрака.