Не беше ясно каква бе причината — дали веселият характер на майора упражняваше своето въздействие, или беше нещо друго — но Стария Даг все повече живваше.
Отново започна да се смее и когато Аделхайд чу за пръв път смеха му, след мрачната сериозност през зимата, нещо я прободе в сърцето. Дали тя смяташе това като знак, че той все повече се отдалечава от техните общи преживявания, а с това и от самата нея, или пък усети голямата, колкото от земята до небето, разлика в мрачното му настроение през онези тихи зимни вечери и сегашното му добро разположение на духа, Аделхайд не можеше да определи; но вероятно и двете неща бяха верни.
7
Лято и слънце обляха селищата и махалите, както и всички гори.
Един дългокрак старец излезе бавно на окъпаната от слънце поляна с горичка от хвойна на Стайнрюд, намираща се високо на западните склонове над Бьорндал.
Стайнрюд добре се грижеха за мястото, като даже горичката от хвойна беше поддържана като градина. Веднага си личеше, че старият Еспен Стайнрюд постоянно се трудеше тук с лопата и кофа, за да маха всичката тор от овцете и кравите, а и всичко останало. Каквото и да става, там винаги беше толкова чисто и зелено, както би трябвало да е навсякъде. От младите клонки на хвойната майка Стайнрюд вареше отвара срещу всякакви болести, а плодовете използваше при дестилиране на алкохол. Затова тука беше оставяна да расте само хвойна, като дърветата ставаха много високи. Заради откъсването на върховете им те бяха като подстригани и наредени едно до друго, стройни като девойки.
Тук-там имаше купчини камъни и те свидетелстваха колко работа бе имало, докато се отвоюват зелените площи за пасбища. Не беше безопасно да сяда човек на тези камъни, когато печеше слънце; защото в тях се бяха настанили много пепелянки. Но старецът седна спокойно и безгрижно върху камънака и се огледа наоколо. Беше много приятно да се любуваш на тучната ливада, а пък между стволовете на дърветата се разкриваше гледка към източния склон надолу към селището.
Ако живеещите в Стайнрюд можеха да научат кой беше седнал тук на поляната, млади и стари биха зарязали цялата си работа и биха се спуснали да го видят. Наистина, техните родители го бяха виждали случайно, когато по-рано бяха имали някаква работа долу в имението. Но никога, който и да било от тях не се бе осмелил да го разгледа добре, а пък младите изобщо не бяха го виждали. Ала всеки би бил готов да даде нещо, за да види поне веднъж с очите си този старец.
Това беше Стария Даг. От младостта си досега той бе идвал тук само веднъж и то тогава, когато с Младия Даг се бе случило произшествието и с Аделхайд го караха към вкъщи. Но и тогава той само бе минал, без да спира.
По тези места живееха много хора и беше почти невъзможно да избегнеш срещата си с някого.
Даг се огледа от мястото си наоколо с внимателен поглед. Знаеше всичко за Стайнрюд. Беше му известно какво представляваха хората, живеещи тук, макар че през последните няколко десетилетия малко бе видял сам. Помнеше кой имаше постоянно нужда от помощ и кой никога не се набиваше на очи. Освен това често разпиташе Сивер Бакпе и други, запознати с делата тук, и научаваше нещичко.
Стайнрюд беше едно от най-големите стопанства — в обора беше един от горските коне и го използваха за работа, когато не се превозваха дърва; имаше и други големи стопанства, които също имаха по един кон и все пак винаги бяха в притеснено положение, но за Стайнрюд той не можеше да си спомни подобно нещо.
Криейки се зад гъсталака от смърчове, той се бе промъкнал край Стайнрюд, като бе разгледал подробно постройките. Обширния обор и плевника бе наредил да ремонтират преди няколко години, през трудното време на войната. Изглеждаха като нови.
Някои постройки бяха много по-стари, но погледът му разбра, че въпреки това бяха в добро състояние и грижливо намазани с катран, а там, където е било необходимо, обитателите не си бяха пестили труда да заменят изгнилите греди с нови. Каквото и да занимаваше мислите му по време на обиколката, такива неща Стария Даг никога не пропускаше да забележи. Всичко около Стайнрюд блестеше като за празник.