Симен и старицата му стояха на вратата и дълго време гледаха след Стария Даг с изумени големи очи, дори и след като той бе потънал в гъсталака. Онова, което ги бе вкаменило на място, не беше просто обещанието му, колкото това, че той бе влязъл в техния дом и бе седял на разнебитеното им столче.
Стария Даг си тръгна за вкъщи направо през високите хълмове. Ръцете му продължаваха да си играят с ножа, но той вече не вървеше с наведена глава. Отново имаше очи за растенията и дърветата и се бе насочил към селището и Бьорндал, които се мярваха от време на време далеч между дърветата.
На слизане от първата гора той изведнъж се вслуша, защото чу детски гласове. Навярно там играеха децата от Стиернебек.
Като всеки горски човек, който е свикнал да ходи на лов за животни, неволно старецът се запромъква тихо, когато чу този звук.
Стария Даг успя да се приближи незабелязано до групичката деца, която вдигаше шум и крещеше. Бяха четири момчета и едно момиче и си бяха направили цяло стадо крави от борови шишарки, снабдени с крачка от клечки. Даг ги наблюдаваше от своето скривалище зад един храст. Най-малкото момченце предложи да си направят една мечка, която да подплаши стадото. Явно си мислеше, че играча не е достатъчно забавна. Домъкна една дебела шишарка, е широко разтворени люспи. Тя трябваше да бъде мечката, но другите намериха, че шишарката много приличаше на останалите, които бяха крави.
Докато децата спореха, Стария Даг изтръгна един корен от хвойна, отърси пръстта от него и го поиздяла. След това изрови с крака си малко мъх и шума и пъхна няколко пъти корена в пръстта, за да потъмнеят дяланите места. После вдигна пред погледа си това, което бе създал. То имаше вече образ и в сравнение с шишарките, представляващи крави, притежаваше и необходимата големина. Мечката имаше три и половина крака, но нишковидните коренчета висяха като козина по нея. Даг я подхвърли високо и тя падна насред стадото, около което децата стояха на колене, увлечени в играча. И петте деца вдигнаха очи към небето, с такива изумени лица, че Стария Даг трудно сдържа смеха си. Най-голямото момче се осмели най-сетне да вземе в ръка мечката. Показа я на останалите и всички се взираха със зяпнали уста необикновената играчка. Но голямото момче беше достатъчно умно, за да забележи, че мечката бе издялана. То стана, огледа се наоколо и се промъкна в храсталака, но Даг отдавна вече бе изчезнал в гората наблизо. Бе дебнал толкова много дивеч през живота си, че за него не бе никакъв проблем да изчезне незабелязано от погледа на едно момченце.
Когато се прибраха, децата разказаха за необикновената случка и показаха мечката, родителите им си размениха по един продължителен поглед. Симен взе мечката и я постави като нещо свято на най-високата полица на стената. Стария Даг бе предположил, че хората ще говорят за идването му в Стиернебек и тогава Стайнрюд щяха да се почувстват обидени, ако мине покрай тях, без да ги навести. Трябваше да се движи много бързо, за да се скрие от децата, но и после продължи да върви със същото темпо. Затова се беше разгорещил и изморил, ала трябваше да посети и Стайнрюд, какво да прави. Отново се изкачи по стръмния склон към Стайнрюд, но преди да влезе в двора, приседна, за да си почине.
Вероятно го бяха видели от прозореца, преди да влезе у тях — защото седяха някак тържествено, преди да станат, за да посрещнат. Но не загубиха ум и дума, като двамата старци в Стиернебек. Същото самообладание, което ги караше винаги сами да се справят с проблемите си и да тръгват спокойно, когато трябваше, за дърва или на жътва, им даваше и в този момент, дори при едно толкова неочаквано посещение, като идването на Стария Даг, известна сдържаност. Добре, този, който бе дошъл, беше наистина Стария Даг Бьорндал, но те винаги бяха изпълнявали съвсем съвестно дълга си и нямаше за какво да се плашат.
Старият Еспен избърса няколко пъти ръце в панталона си, както трябва, преди човек да се здрависа, и почака, докато господарят пръв подаде ръката си. Даг се ръкува с него, а после и с жена му и дъщеря му; синовете бяха отишли да ловят пъстърва. Стопанката донесе тиган със студена печена сланина, постави две цепеници на почистената маса и сложи тигана върху тях, както бе прието тук. Докато режеше хляба, мъжът й извади от долапа в стената нещо за пиене.
От една страна, Даг беше изгладнял по време на разходката си, а от друга, независимо от цялото си богатство той никога не бе странил от възможността да бъде сред хора от народа. Той намаза върху филията хляб дебел пласт мас и изпи това, което Еспен му наля допълнително втори и трети път.