Всичко тук беше подредено и дори имаше стъкла на прозорците, както забеляза, и той не успя да открие с какво би могъл да им помогне.
Когато се надигна да си ходи, жената пошушна нещо в ухото на съпруга си.
В лошото време на книжните пари Стария Даг своевременно бе влагал всичко спечелено в добитък и инструменти. Бе вдигнал постройки и изпратил животни. В Стайнрюд бяха дошли три крави, осем овце и кошница с пилета, а сега Еспен попита Даг кога желае да му ги върнат.
— Благодаря за храната — отговори Стария Даг, подаде им ръка за сбогуване и пое по пътя си.
По този начин той обиколи навсякъде наемателите и длъжниците си, за да сложи нещата в ред.
В Стиернебек дойдоха коне и работници, насъбраха клони и дърва, а Симен и жена му с по-големите им деца трябваше да бдят на смени, за да подклаждат огъня върху каменния праг на потока. Огънят горя почти до края на лятото. После дойдоха здрави младежи с тежки чукове и пробваха да разбият камъка, но им се наложи да се откажат. Изгладен от водата, камъкът беше здрав и за да бъде разбит с огън, беше безкрайно продължително занимание. Опитаха се да го откопаят, за да го разрушат с огън отдолу. Но той имаше равен заоблен каменен гръб, без каквато и да било пукнатина, а пък бе и невъзможно да отклонят водата встрани. Не оставаше нищо друго, освен отново да се опитат следващото лято.
Много ругатни си спечелиха блатото и потокът на Симен Стиернебек, но такива не се стовариха върху Стария Даг.
След година всичко стана така, както искаше Стария Даг. Следващото лято от Стайнрюд дойде един млад, здрав младеж и се залови за работа, като взе Симен и най-големия му син да му помагат при будуването при огъня. Камъкът трябваше да остане ден и нощ сред силна жар, за да се пропука. Младежът донесе от Бьорндал лостове, длета и чукове. Той не спря, докато не се получи първата пукнатина в нажежения камък, а след това едва си позволяваше само няколко мига, за да погълне набързо храната си, като това продължи дни и нощи, докато пукнатината не се превърна в голяма вдлъбнатина в упорития камък. Мнозина се мъчеха да съдействат — с ругатни, но с твърде малко действие. Младежът от Стайнрюд не намираше време за разговори, беше твърде зает с непоколебимото си желание да счупи камъка.
С помощта на Симен и семейството му той направи от трупи, клонаци и вейки от смърч път до средата на блатото, където пляскаха лениво няколко затлъстели пъстърви, останали още от времето, когато водата е била повече и прясна.
До края на лятото младежът работеше за проправяне на канал към старото корито на потока. Отначало блатото постоянно се плъзваше и затрупваше изкопаното. Тогава младежът слезе в Бьорндал и поговори със Сивер Бакпе, като веднага оттам надойдоха цели каруци с колове и пръчки. С тях бяха подпрени стените на изкопа отвън.
По време на есенните дъждове блатото се надигна и заплашваше да залее с болна, блатна вода нивите на Стиернебек; тогава Симен и младежът от Стайнрюд стояха една вечер под дъжда до потока, където блатото беше силно притиснало торфа в каменния праг. Бяха готови с изкопа до там и сега прекопаваха канал през тази последна част от пътя. Копаха и изриваха пръст, докато водата започна бавно да се оттича в старото корито на потока. Плодът на величавото им дело, резултат на техния продължителен труд, не беше ехтящ водопад. В канала първоначално потече само едно тънко поточе.
В същото време дъждът валеше все по-силно и най-добре беше човек да потърси някъде покрив, за да се подслони. Симен почувства тази нужда и го каза на младежа. Тогава той обаче нагази сред канала в блатото, застана срещу водата и започна като луд да хвърля с лопатата си торф на двете страни.
Симен обаче не последва този пример. Остана на брега, а щом настъпи нощта, пожела да си отиде вкъщи, за да донесе вечеря. Младежът не му отговори, а продължи само да копае и да изхвърля бързо торф от двете страни на изкопа.
Когато Симен се върна, след като доста се забави с яденето, младежът бе напреднал изключително много. Сложи няколко залъка в устата си и продължи да копае.
На сутринта Симен отново подметна няколко думи за отиване вкъщи и за подслоняване под покрив, защото дъждът се изливаше, сякаш се бе продънило цялото небе.