Между бащата и сина съществуваше едно дълбоко, непреодолимо притеснение. През годините, когато Младия Даг растеше, майка му беше постоянно заета с грижи около домакинството и снабдяването на цялото селище, а баща му беше така затрупан с работа и потънал в паричните си дела, че беше сляп за всичко наоколо си, включително и за синовете си.
Така Младия Даг бе оставен сам на себе си и никой на този свят не знаеше какво ставаше дълбоко вътре в него. Бе мълчалив по природа като прадедите си, а гората и самотата не бяха го направили по-разговорлив. Какво от твърдостта на баща си в сделките бе видял и какво мислеше за нея, Стария Даг не знаеше, както не знаеше и дали синът му си мисли нещо за това, че баща му много рядко му беше обръщал внимание.
Така се получи, че ако Стария Даг, при цялата му самоувереност, се чувстваше някъде несигурен, това беше тъкмо пред сина си. И ако през последните години бе смятал за своя задача да се доближи до близките си и да им помага колкото е възможно повече, за сина си се бе сетил най-накрая.
Откакто свещеникът му бе казал онези думи за майора, той също бе си дал сметка, че всички хора имат нужда от опора, и угризенията му бяха насочили мислите му към човека, който му беше най-близък и който също имаше потребност от помощта му.
Младия Даг нямаше ни най-малка представа какви душевни борби бе преживял баща му в мрака, съвсем близо до него, и колко пъти се бе отдръпвал, изплашен в последния миг, от желания от него разговор на четири очи със собствения му син. Преди единадесет години баща му за последен път бе заобиколил възможността да се сближи със сина си. Беше през пролетта след смъртта на Терезе, когато той бе взел у тях капитан Клинге, за да не бъде принуден да остане сам със сина си. Стария Даг не можеше да си спомни за нито един разговор на четири очи със своя син през последните две десетилетия, освен няколко случайно разменени думи за времето или други подобни неща.
Младия Даг продължаваше да стои край огъня, подпрял брада на ръцете си. Бе погледнал веднъж — два пъти към баща си и след това към звездното небе, за да види дали баща му не наблюдава там нещо необичайно. Вечерникът беше поутихнал, но около скалата продължаваше да подухва студеното течение, а от горите и Скарфиел се дочуваха звуци и бучене, което ту се засилваше, ту утихваше.
Стария Даг сложи дърва в огъня и загледа как пламъците ги обгърнаха, а димът изчезна в мрака.
— Виждал ли си тази година мечка? — попита най-после той.
Видя се, че синът се напрегна да си спомни.
— Не, не съм. Само следи, на север от Свартиерн и от колибата Вестли, и тук наоколо, към планината. А рибарят Бьоре видял веднъж една долу до водата.
— Лосът не се плаши тази есен — рече Стария Даг.
Младия Даг му хвърли бърз поглед. Толкова ли близо до него е бил баща му, че е наблюдавал случката с лоса в блатото?
— Където и да отидеш, навсякъде можеш да попаднеш на следи от лос — продължи бащата.
След това Стария Даг изрече всевъзможни неща, но всеки път имаше нужда от време, за да му хрумне нещо. При това той не гледаше сина си — съзерцаваше единствено огъня или земята, или пък планините, но най-често гледаше към небето, където звездите ставаха все по-гъсти.
Бащата и синът донесоха още зеленина от смърч и приготвиха още едно място за спане. После си легнаха, като се облегнаха — Младия Даг на скалата, а Стария Даг на камъка, на който преди това бе седял. Сложили раници под главите си, с пушки, готови за действие, те гледаха втренчено огъня. Двамата изцяло си приличаха и в това.
Дълго време лежаха мълчаливо, докато накрая Стария Даг заговори, с глас, в който ясно се усещаше неговата несигурност:
— Вероятно си чувал или пък видял, че бях твърде суров човек в сделките, в опазването на правата си и други подобни неща… по-рано, някога. В подобни ситуации човек излиза извън себе си. Повечето хора не могат да се наситят, докато не се намерят под земята, но не в това е смисълът на живота… Алчността на тези, които са имали превес над другите, тя прави живота на повечето хора така непоносим. Човек трябва да покаже, че има сърце… ако желае сам да намери мир, а това носи полза и за останалите. Един ден ще поемеш голяма отговорност, когато ти ще управляваш имението… след мен, а човек трябва да се пази от лицемери и ласкатели, които искат да мързелуват за сметка на останалите хора; ако обаче някой се опитва и стреми с всичките си сили да постигне нещо, на него трябва да се помогне.