Сградата беше двуетажна. В приземието бяха магазините, заредени със стоки, трупани от две поколения, като от сутрин до вечер в тях цареше голямо оживление и непрекъснато се внасяха и изнасяха стоки.
Зад магазините бяха бюрата, в подземието — избите, а на горния етаж — голяма зала и работните стаи на служителите.
Зад централната фасада имаше голям павиран двор, заграден от двете крила на къщата. Там се намираха конюшните, сайвантите, плевниците за сено и други складове, а също и помещенията, определени за селяните, които преспиваха в града. Цялата тази част представляваше плетеница от стълби и покрити коридори, като беше необходимо човек да познава добре разположението, за да не се изгуби в този лабиринт.
Двуетажната сграда, която затваряше двора отзад, гледаше към друга успоредна по-малка и по-спокойна улица. В нея живееше фамилията Холдер и разбира се, всичко там се отличаваше с разкош и удобства.
Към двора гледаха много прозорци, но семейството живееше в стаите, гледащи към тихата улица.
По-възрастният Холдер обитаваше приземния етаж, а на горния живееше семейството на по-малкия, бащата на госпожица Терезе, който беше починал. Там сега бяха останали тя и другата му дъщеря.
Беше свикнала да има много шум и се занимаваше с домакинската работа още от малка, когато майка й се беше разболяла, а след нейната смърт продължи да ръководи всичко в кухнята, избата и навсякъде в къщата.
Баща й обичаше празненствата. Радваше се да има щастливи, весели хора около себе си — повече и повече.
Да, за всичко това се грижеше госпожица Терезе.
Но след внезапната смърт на баща й стана странно тихо в голямата трапезария.
Живя повече от година в самота, която й се видя цяла вечност.
Имаше дни, когато я обземаше безгранично отчаяние, защото чувстваше, че младостта й отлита безвъзвратно. И в безсънните нощи, следващи сивите и еднообразни дни, често я обземаше ужас при мисълта, че може да остане в тази пуста самота до края на живота си.
Когато баща й беше жив, мисълта й никога не се спираше върху хода на времето. Работата, която вършеше вкъщи, за нея беше естествен дълг на младо момиче и въведение към действителния живот, който я очакваше по-късно.
Но един ден, обръщайки се назад, изведнъж видя живота си преполовен, без да бе живяла за себе си.
Беше още твърде млада, когато се появиха ухажори, но никой от тях не й вдъхна истинско чувство, а и тогава все още смяташе, че й е твърде рано да се натовари с брачните задължения. По-късно, когато се превърна в жена, у нея започнаха да се проявяват истинските й качества и стана ясно, че има суров характер, кандидатите за женитба се отдръпнаха и за Терезе Холдер стана все по-немислимо, че ще се омъжи.
— Тя е точно като старата госпожа Холдер — казваха за нея, — която създаде благосъстоянието на къщата.
Старата госпожа беше непрекъснато в движение, следеше за всичко, управляваше всички, беше несравнима домакиня, но и властна съпруга. Упрекваха я и че е груба в обноските си, че е взискателна при избора на приятелките си, че се е издигнала сама, че се бърка прекалено в работата на слугите, чийто груб език често използваше.
След смъртта й Терезе я наследи по необходимост и пое всичките й задължения. Все пак тогава имаше мъже, които бяха готови на драго сърце да се оженят за Терезе заради богатството й. Но никой не дръзваше да я ухажва, защото всички се бояха от хапливия й език, от безцеремонната й насмешливост и от зоркостта, с която се пазеше да не бъде измамена.
Така постепенно госпожица Терезе изпадна в самота, която започна да я плаши със своята ненарушимост.
Спокойствието, тишината, не бяха ли присъщите на всяка стара мома, на която не й оставаше нищо друго, освен да гасне в нерадостния си живот?
Беше на тридесет и една години и върху свежото й доскоро лице се бяха появили бръчици около очите. Действително ли вече беше започнала да остарява?
Сестра й Дортея, по-възрастна с пет години, беше много различна от Терезе. Тя приличаше на майка си като млада — беше очарователна и все още много красива, въпреки че не бе вече в първа младост. Имаше тънка, стройна фигура с благородна осанка. Твърде крехка беше, за да се занимава с домакинството, и Терезе се нагърби с всичката домашна работа след смъртта на майка им.