Беше се интересувал от хората, при които бяха работили, и не беше чул за тях нищо лошо. Бяха винаги готови да помогнат, бяха приятелски настроени и не се възгордяваха, но да, Малкия Даг, който беше в луда възраст, когато човек прекалено разчита на още неукрепналите си сили, трябваше да бъде по-въздържан. Но Даг беше съвсем спокоен, че наоколо имаше умни хора, които не се страхуваха да кажат открито всичко, дори и на неговите синове.
А Аделхайд му се струваше, че е поела по верния път. Дребнавостта, която бе заплашвала да избуи в нея, изглеждаше изчезнала. Стана по-добре, защото той изобщо не желаеше да вижда подобно нещо в своята съпруга.
Магазинът на Холдер в града потръгна. И най-младият Холдер не беше стока, но поне изглеждаше, че се вслушва в добрите съвети на Даг и адвоката и малко по малко придобиваше опит и разум. Баща му постоянно се жалваше. Чувствал се, според него, като затворник в малкото си жилище и предпочитал да не излиза навън. Даг му припомни, че сам си е виновен за това, но ако желае, може да се пренесе в Боргланд, където ще разполага с място, колкото иска. На предложението Холдер отговори, че достатъчно много Даг се бил отнасял нехристиянски към него, а сега дори искал да го превърне в селянин на стари години. Начинът, по който бе изрекъл дума „селянин“, изобщо не се хареса на Даг, но иначе беше щастлив, че няма да бъде толкова близо до него.
Даг седеше до камината, с крака на ръба й. Беше замислен, като скоро мислите за Холдер и други подобни неща отлетяха заедно с дима през комина, и се появиха други мисли.
Те дойдоха, както толкова много пъти преди това, и го понесоха към по-високи и по-високи склонове, да, към Планината на мъртвите, където му се бяха случили толкова разтърсващи неща.
Гледката от планината дойде и влезе в съзнанието му сега отново, както често се беше случвало преди.
Той се бе изненадал колко различно изглежда светът там отгоре, изправил се над безкрайните хълмове на юг, покрити с гора, над махали и селища, гледани сякаш от небесата. Той беше затворен в обятията на смъртта и не знаеше как да слезе надолу, жив. Имаше силното чувство, че животът е кратък, а смъртта — дълга, беше му непонятно как хората могат да си подлагат крак и да се стъпкват един друг по краткия път от живота до смъртта.
И самият той не се беше загубил в омраза през мрачните си години и почти забравил гледката, която бе видял там отгоре. Но сега той отново бе възстановил отношенията си с Аделхайд, беше преосмислил живота си, като постоянно се връщаше към младостта си. Гледката от планината му беше близка и даже по-ясна от тогава, когато се беше изправил на върха — защото през годините оттогава досега самият той бе прозрял човешкия живот. От мрака на омразата той си беше дошъл с един нов поглед към живота, поглед, който ставаше все по-ясен.
Съзнанието му беше напрегнато да прозре, да се докосне до нещо свято. Трябваше му само още една стъпка напред, както беше имал намерение да направи тогава, но…
Беше използвал сурови думи към мъжа от юг, дошъл с наглата си жалба. Както винаги, беше мислил и върху тази случка след това. Размишлявайки, на него му се изясни колко по-различен беше от повечето хора. Трябваше да бъде благодарен, че гледаше на нещата ясно и глобално.
Той вероятно беше първият от семейството си с такъв поглед. Вероятно заради обстоятелството, че никога не е бил принуден да води тежка борба за къшей хляб всеки ден, както бяха правили Аделхайд и баща й.
През живота си се беше трудил здраво, но никога подтикван от нуждата да осигури съществуването си, докато повечето хора на този свят непрестанно се бореха за това.
Беше осъдил строго онзи мъж от юг заради неговата завист, но като размисли добре, му стана ясно, че той вероятно не е имал много безгрижни часове в живота си. Изненадващо ли беше тогава, че бе така озлобен и дребнав?
Даг стана и тръгна из стаята.
Според това, което бе научил от Аделхайд, баща му след продължителна борба беше стигнал до прозрението, че дългът към Бог е по-различен и по-суров, когато човек не е принуден да води постоянна битка за своето препитание. Баща му бе разбрал, че този дълг не се състои само в почитане на небесните повели, а трябва да бъде изпълнен сред хората, на земята. И това така здраво е било влязло в душата му, че той не е разчитал само на Аделхайд, а сам е решил да отиде при него през нощта под Скарфиел, за да му го каже сам — да, той се беше борил дни наред с неловкостта, която двамата изпитваха един към друг, беше се борил, защото сърцето му го е карало да отиде и да сподели с него новата си представа за живота, спечелена с толкова много страдание, а през нощта студеният вятър на планината го бе тласнал към смъртта. Това беше последният път, когато Даг бе видял баща си жив и преодолял неловкостта си.