Беше още съвсем тъмно навън, когато станаха от сън.
В залата около огнището бяха наредени кожуси, завивки и други дрехи, които трябваше да се затоплят, преди да ги облекат. От всекидневната се носеше силна миризма на скоро извадени от стари сандъци дрехи, на треви за запазване от молци и на изгорели косми от искрите на огнището. От двора се чуваше цвиленето на конете и звъна на звънчетата им. Терезе и Дортея се настаниха в една шейна, завити в дебели мечи кожи. Даг се качи при тях и взе поводите. В три други шейни се сместиха почти всички останали хора от дома. Запалени бяха факли от борова смола, които Терезе и Дортея трябваше да държат. Още няколко резервни факли бяха сложени в шейната. Когато всичко беше готово, шейните тръгнаха една след друга и зад тях се вдигна сребрист снежен облак. Долу в селото също се виждаха запалени факли, а в дворовете на чифлиците чакаха впрегнатите в шейните коне, украсени празнично с огърлици от сребърни звънчета. Когато шейните от Бьорндал прекосиха селото, чакащите ги шейни тръгнаха след тях и в нощта запламтяха безброй факли.
В Хамарбьо ги чакаха други две шейни. Влязоха в колоната непосредствено след шейната на Даг. Терезе трудно повярва на очите си, когато видя в шейната зад тяхната сухото и изрязано лице на старата Ане, скрита под дебели кожени завивки. За пореден път Терезе видя потвърждение на очевидното — че в селото важи само един закон — волята на господаря на Бьорндал, бил той стар или млад, и че думите на Ане не са празни приказки, а правила, които старата прилагаше строго в живота. Тя беше казала, че господарят на Бьорндал е господар над всичко и всички. Даг беше съобщил волята си цялото село да отиде на църква на Коледа и желанието му беше изпълнено безпрекословно.
Дългата колона от шейни бавно навлезе по белия път, който се спускаше надолу по хълма. Звънчетата, с които бяха накичени конете, сякаш разговаряха и техните сребърни гласчета заглъхваха в дебелите снежни преспи. Дортея се притискаше към сестра си, докато гледаше бягащите по небето трепкащи звезди. Тя помнеше много весели нощи срещу Коледа, но никоя от тях не приличаше на сегашната. Облегна глава на рамото на Терезе и с полузатворени очи се заслуша във вълшебната песен на звънчетата, която ту се усилваше, ту затихваше.
Преминаха през гората. В края й Даг дръпна поводите на коня и шейната ускори движението си по пътя към селото в равнината. Гледката на летящите по белия път шейни, вдигащи облаци снежинки, които на светлината на горящите факли приличаха на снопове искри, беше приказна.
Гората беше вече далеч зад тях, когато Даг забеляза осветения двор на Боргланд и впрегнатите, готови да потеглят, коне. В погледа му засвяткаха пламъчета на детска радост.
Имаше голямо разстояние от Боргланд до главния път, който водеше към църквата. Необходими бяха огромна решителност и безумна дързост някой да се осмели да изпревари шейните на господарите Боргланд и да застане начело на коледното шествие към църквата.
Даг имаше привичката да взима бързи решения и пришпори в галоп коня, който полетя по пътя заедно с шейната. В двора на Боргланд още не бяха видели светлините от факлите на колоната, движеща се по пътя откъм горите. Когато чуха звънчетата, необходимо им беше известно време, за да се настанят в своите шейни и да потеглят към главния път. Въобще не очакваха да видят в този момент хората от север, за които знаеха, че отдавна са прекъснали обичая си да ходят на църква.
Селяните от околността, също запътени към църквата, наблюдаваха изумени невероятната гледка, за която разказваха дълго след това… За двете виещи се по снежните пътища огнени ленти, които се бяха появили неочаквано в нощта — едната от север, другата от изток, и които се носеха с шеметна бързина една срещу друга.
Дортея се притисна към сестра си, а Терезе се обърна към Даг и му извика с всичката си сила да спре. Но той, изправен и завит в шубата си от вълчи кожи, с напрегнато лице и с див пламък в насмешливите си очи, не искаше нищо да чуе.
По страничния път шейните на Боргланд наближаваха и сблъскването изглеждаше неизбежно там, където се съединяваха двата пътя. Даг подканяше с викове своя кон, който сякаш летеше. И успя да мине пред шейната на Боргланд секунди преди тя да стигне до големия път! Дорестите кобили на Хамарбьо галопираха на една дължина след Даг и колкото смело и опасно да беше да се прекъсва понеслата се колона шейни, конете на Боргланд се вмъкнаха между Даг и Хамарбьо.