Даг чу зад себе си дрезгавите подвиквания на мъжете, писъците на изплашените жени и сблъсъка на шейните, но не го беше грижа за това и продължи да препуска лудо.
Близо зад себе си чу пресеченото дишане на конете на Боргланд и му се стори, че едва ли ще може да запази преднината, която бе взел с толкова усилия и рискувайки своя и на жените в шейната живот.
Конете на Боргланд бяха великолепни, неговият не беше по-лош, но той беше изминал вече голямо разстояние от Бьорндал до тук, при това на места в галоп. Снегът по пътя беше разчистен и имаше макар и съвсем малко място за отбиване встрани, така че да могат да се разминат две шейни. Даг препускаше по средата на пътя.
Отзад се чу къса и настойчива заповед. Самият капитан фон Гал извика:
— Хей, човече! Дай път! Път!
Даг свърна встрани. Можеше да подкара още по-силно, но до църквата оставаше още доста път и сметна, че ще бъде благоразумно, ако остави коня да си отдъхне малко. Един дорест кон се мярна вляво от Даг и той веднага прецени по шията му, че е чистокръвно животно. Искрите, които хвърляше факлата на Терезе, изглежда плашеха коня и той не смееше да изпревари.
— Долу факлата, ей, вие там! — извика сухо капитанът.
Терезе наведе факлата и шейната на фон Гал мина напред. Двете лица, които бяха в нея, се обърнаха към Даг и сякаш искаха да го унищожат с погледите си. Бяха капитанът и жена му, чиято надменност и лош нрав бяха добре известни в околността. Тяхната шейна се изравни с шейната на Даг, който можа да види кой я кара. Беше млад строен мъж с лице, което напомняше орлов клюн. Вероятно беше лейтенант. В същото време управляваната от него шейна мина толкова близо до шейната на Даг, че факлата, която държеше жената на капитана, опърли няколко косъма от кожуха на Терезе. Тогава за пръв път гласът на един Бьорндал прогърмя, за да заповяда на господаря на селото в равнината:
— Хей, внимавайте с факлата, вие, вдясно!
Смаяна от тази дързост, жената на капитана веднага свали факлата. Двамата изгледаха гневно онзи, който се беше осмелил да се обърне към тях по този начин. Как си позволяваше някакъв случаен планинец да ги нагрубява!? Все пак в неговия глас звучеше властност, която неволно предизвикваше респект. Така се срещнаха за пръв път Фон Гал от Боргланд и Даг Бьорндал, които след това щяха да имат случай да се сблъскат отново още два пъти, но сега никой от двамата не знаеше това.
Една до друга, двете шейни се носеха с невероятна бързина и не отстъпваха една на друга. Терезе, която се бе свила несъзнателно на седалката, когато чу шейната на Боргланд да се приближава в галоп, гордо се изправи, щом видя до себе си капитана и съпругата му. Въпреки вятъра, който спираше дъха им, двете жени заеха горди и решителни пози.
Младият човек, който управляваше шейната на Боргланд, взе бързо решение. Като удари неочаквано своя кон, накара го да вземе известна преднина и едновременно като изви към черния кон, го принуди да се дръпне и отчасти да се качи върху снежния насип край пътя. Така Боргланд можаха да минат напред, за да запазят традицията — първи да пристигнат на коледната служба в църквата.
Но черният кон упорито се държеше близо зад тях. Даг не се смееше вече, погледът му бе станал съсредоточен и твърд. Изправен в шейната, той взе камшика, с който си служеше много рядко. Измести се отново по средата на пътя, който на това място се изправяше и в края на който се забелязваха вече трепкащите светлини на църквата.
— Дайте път! — извика Даг и отпусна поводите на коня.
Шейната пред него обаче продължаваше да се плъзга на средата на пътя.
Трябваше ли да допуска, че господарите на Боргланд доброволно ще му направят път — те, които от незапомнено време водеха шествието, когато отиваха на утринната коледна служба в църква, те, които бяха елитът и олицетворяваха могъществото в този край.
Познаваше много добре силите на своя кон, чиято бързина и устойчивост бе изпитал неведнъж през последните шест месеца. Ако успееше да мине отпред, беше сигурен, че конят ще направи необходимото усилие да удържи преднината, защото сега вече църквата не беше много далече.
Да изпревари Боргланд просто така, беше изключено. Но какъв друг начин можеше да използва? И все пак трябваше да мине.
На всяка цена искаше да пристигне пръв пред църквата, за да докаже, че в този паметен ден е променил установения от дедите му обичай, че е решил да заеме своето място в лоното на църквата и че не иска да знае за безочливото превъзходство, което си бяха присвоили господарите на селото в равнината.