Терезе научи всичко, което беше необходимо, за да ръководи както трябва едно голямо имение, като при необходимост се съветваше със старите и опитни служители. Често ходеше на гости у Хамарбьо и внимателно слушаше и наблюдаваше Ане. Защото за онези, които желаят да придобият опит и знание, има много пътища и Терезе съумя да мине по всички. През целия ден тя наобикаляше да види как работят в житниците и плевниците, в кухнята и зимниците — бдеше едновременно навсякъде, а вечер, когато започваха седенките, тя сядаше край предящите и тъчащи жени, които се стараеха повече от всякога.
Животът й донесе други радости. Зимата бе минала и топла пролет започна да съживява хълмовете и долините. Тази пролет й се стори най-хубава от всички.
Един ден Терезе заповяда да впрегнат файтона, за да отиде при старата Ане, на която искаше да съобщи нещо специално. Когато си тръгваше от Хамарбьо, противно на навика си Ане я изпрати до изхода. Ръцете й трепереха по-силно от обикновено и в очите й светеше топъл лъч. Когато файтонът на Терезе се отдалечи, Ане стоя още дълго при вратата, за да види дали конят изкачва добре стръмнината. Само Терезе и тя знаеха, че наесен в Бьорндал се очаква дете и този нов живот, който щеше да се появи, щеше да донесе необходимата вяра и надежда за бъдещето на фамилията.
Когато беше жива майката на Даг, тя изтърпяваше присъствието на Ане само в определени случаи, когато имаше нужда от вещи ръце, както при приготовленията за Коледа, така при раждане или болест. През останалото време не общуваше с нея, дори не й говореше. По-късно и жената на Туре се отнасяше по същия начин с Ане. Никоя от тези две господарки на Бьорндал не бе стъпвала нито веднъж в Хамарбьо. След това дойде Терезе с богатството и знанията си, с градската си култура. Тогава Ане помисли, че едва ли отсега нататък ще си спомнят за нея в Бьорндал, където вече нямаше да имат необходимост от нейната помощ. Бездействието и напредващата старост щяха да направят живота й по-тежък, щеше да се чувства все по-непотребна и излишна. Все пак отиде в Бьорндал за коледните приготовления, убедена, че там ще бъдат наложени градските обичаи и че ще бъде посрещната студено. Но беше решила да не прекланя глава и затова влезе гордо в кухнята, готова да каже някои горчиви истини на новата господарка.
Последвалите събития не оправдаха опасенията на Ане. Докато другите господарки на Бьорндал не искаха и да знаят за старите обичаи, свързани с приготовленията за празника, Терезе внимателно беше наблюдавала и вечер си беше записвала старателно всичко, което Ане бе правила съгласно установения през вековете ред и по този начин знанието щеше да бъде предадено на следващите поколения.
Сутринта срещу Бъдни вечер Терезе й благодари за положените грижи и заедно с благодарността си й поднесе като подарък една хубава кърпа от бяла коприна, която Дортея собственоръчно бе избродирала с рози. Ане никога не беше притежавала толкова изящна вещ и изпитваше голямо удоволствие да гали със сухите кокалести пръсти на едрите си ръце финия и мек плат, какъвто виждаше за първи път в живота си.
След Коледа Терезе направи много посещения в Хамарбьо, за да се съветва с Ане, преди да й съобщи за очакваното раждане.
С такава господарка на Бьорндал Ане можеше спокойно да чака часа, когато щеше да бъде повикана в другия свят: сега беше сигурна, че онова, което смяташе за дело на живота си, няма да загине.
Същата вечер Терезе повери тайната си на Даг. Той наведе мълчаливо глава, след това се приближи до жена си, прегърна я и пак се отстрани, обърнат настрани. Както всички от своя род, Даг не умееше да изразява нежността си с думи и в минути на сърдечни излияния биваше сдържан и несръчен. Но Терезе много добре разбра, че е силно развълнуван от новината и побърза да се възползва от благоприятния случай.
Довери му, че през последните нощи не й е било добре и го помоли да се съгласи да свалят от тавана голямото легло, което беше докарано от градския й дом, защото тяхното беше по-тясно и не се чувства вече удобно в него. И се изненада, че Даг склони веднага и я запита дали желае леглото да бъде поставено в стаята още тази вечер.
Терезе смяташе да използва този случай, за да свали от тавана и възглавниците, и покривката на същото това легло, затова отложи работата за следния ден.