Когато пристигна със сестра си в Бьорндал, за Дортея определиха една стая на горния етаж в близост до стълбите, които започваха от голямата зала на първия етаж. Преди това стаята беше служила за гостна. В нея имаше само легло, маса и печка, по която бяха изобразени ангели и други фигури.
Дортея попита Терезе дали може да сложи в стаята си някои от донесените от града вещи. Но Терезе не посмя да разреши сама този въпрос и посъветва сестра си да се обърне към Даг. Това стана през първата седмица след идването им в Бьорндал. Даг се съгласи веднага. И й изпрати Йорн Мангфолди, който да направи необходимото, като му поръча да извърши най-грижливо всички подобрения, които би пожелала госпожицата.
В тази стая имаше само едно прозорче, тъй като тя служеше единствено за спане, не беше ползвана като всекидневна. Йорн каза на Даг, че мисли да разкърти стената и да постави по голям прозорец, за да може в стаята да влиза повече светлина.
Стъклата бяха донесени от града, Йорн започна да работи по разширяването на прозореца и се наложи Дортея няколко вечери наред да спи в друга стая. Когато се качи горе и видя стаята си преправена, остана изумена. Преди да дойде в Бьорндал, Йорн бе обиколил доста свят и заедно с това бе придобил много нови знания и опит. Когато започна да разкъртва стената, той забеляза, че няколко от подовите греди са издадени навън, като че ли първоначално са имали намерение тук да построят балкон. Затова построи един малък балкон, направи необходимия отвор в стената и постави остъклена врата.
Така Дортея се сдоби и с балкон — истинско гнездо в стената, откъдето се откриваше чудесна просторна гледка от селото до Хамарбьо.
Освен това Йорн изнесе с помощта на двама прислужници мебелите, които бяха в стаята, и внесе всички мебели и вещи, които госпожица Дортея поиска да бъдат свалени от тавана. Най-напред донесоха едно великолепно легло, изработено от тежко дърво и украсено с цветя и фигури, което тя покри с кадифена покривка. После донесоха нещо, което госпожицата наричаше писалище, с много чекмеджета и врати, след него — шкаф с рафтове, два стола с облегалки, една малка масичка и едно огледало с толкова широка рамка, че едва имаше място за стъклото. На пода постлаха килим и на балконската врата окачиха завеси. Радостта на Дортея нямаше край. Тя извади от чекмеджетата на писалището и на шкафа всички малки вещи, с които можеше да украси стаята. Момичето, което се грижеше за чистотата, разказваше после, че имало толкова много странни неща в стаята на госпожицата — картини, сребърни украшения, подноси и играчки, че то със страх се движело между тях.
На стената, над леглото на Дортея, беше закачено разпятие, донесено от бащата Холдер след пътуване в една католическа страна. Тялото на Спасителя бе изваяно от слонова кост, кръстът — от сребро, а гвоздеите и надписите — от злато. Едно от момичетата бе видяло веднъж това разпятие да свети във вечерната тъмнина. В кухнята прислугата говореше, че в стаята на госпожицата винаги ухаело на цветя, както в градина през пролетен ден.
Дортея смирено благодареше на Бога за приветливия кът, в който щеше да живее. В една от кутийките си тя пазеше три тежки златни монети, които баща й бе донесъл след едно от своите пътувания в чужбина и една от тях тя реши да подари на църквата в знак на благодарност. Затова на тази Коледа свещеник Дидрих бе намерил в църковната урна за дарения една златна монета, която струваше много талери.
През зимата госпожица Дортея седеше до печката, в която горяха пънове от бреза и шиеше на светлината на свещ. А когато дойдеше пролет и после лято, си мислеше с благодарност какъв голям майстор се бе оказал Йорн Мангфолди. Много често в ранна утрин или през късна вечер съзерцаваше от балкона, който Йорн бе направил за нея, вълшебно красивата долина. На младини беше преживяла голяма загуба, но сега беше спечелила много.
Дойде есен, а скоро се почувства и първият студен лъх на зимата. Ане Хамарбьо се настани в Бьорндал, за да чака раждането на детето. Минаха много дни, през които Терезе не престана да страда и трябваше да напрегне всичките си душевни и телесни сили, за да издържи.
По същото това време тя получи писмо от капитан Клинге, в което бяха приложени неговите планове за разширяване на къщата. Той й пишеше, че не е забравил обещанието си, благодареше за приятния ден, който бе прекарал в Бьорндал и добавяше, че ако решат да строят, ще се почувства много щастлив да ги посети пак и да им бъде полезен със съветите си.