— Направи както искаш — отговори Даг. — Мисля, че и ние скоро няма да се преместим в новото крило.
И така, новото крило стоеше почти празно. Вярно е, че вече храната се приготвяше в новата кухня, а на горния етаж се бяха настанили жени от персонала. Но това беше всичко засега.
Старата кухня, която беше разположена в две стаи и се намираше между залата и новото крило, беше опразнена и превърната в друга вътрешна стая. За нея Йорн Мангфолди направи нови столове по образец на старите мебели на Бьорндал, направи също пейки и стенни шкафове, маси със странични подвижни дъски, така че старата кухня се превърна в приемна.
Терезе надзираваше новото крило и следеше всичко там да свети от чистота. Понякога оставаше там и шиеше, заобиколена от мебелите, които беше донесла от предишния си градски дом. През пролетта и есента тук донасяха чекръците и становете, за да използват светлината от големите прозорци. Но дори и тя не желаеше да остави своята стара спалня. Изпитваше слабост към Даг и знаеше, че той предпочита да си остане всичко както си е, така че се чувстваше особено щастлива, че без никакво усилие може да зачита неговото желание.
В Бьорндал започнаха да идват гости: чичо Холдер заедно със сина си, капитан Клинге и други приятели от града, както и посетители от Истад, Бьоле и други съседни чифлици; сега вече често се налагаше да използват голямата гостна с портретите в новото крило, където вече имаше пиано, на което свиреха.
В новото крило и старите постройки имаше вече много стаи, чиито удобства и разкош гостите от града и страната чистосърдечно хвалеха.
От променливите времена и поръчките от чужбина зависеше работата в гората, но всичко друго в Бьорндал следваше спокойния си ред, като Даг се грижеше за всяко едно нещо.
14
В месеците между годежа и сватбата Даг се стараеше да сложи всичко в ред имението, но при всяко нещо бе обземан от мисли върху това какво би казал Туре и какво би направил. Струваше му се, че имението му е поверено само за известно време. Да, за него беше някак нереално, че беше единствен собственик на имението, селото и горите.
След женитбата, вече не сам в този свят, той се почувства възмъжал, но продължаваше да му се струва, че духовете на неговите близки, които бяха водили дълга и жестока битка, за да отвоюват, издигнат и запазят всичко онова, което той сега владееше, продължаваха да витаят около него. Точно заради това той не можеше и да си помисли да посегне на старите сгради и на всичко, което се намираше в тях.
Женитбата и въобще съжителството му с двете сестри, които заживяха под един покрив с него, му помогна да спази обета, даден пред Бога, да не отмъщава и да остави Нему грижата за това. Но закаленият през вековете боен дух, който Даг беше наследил от предците си и носеше в кръвта си, не можеше да бъде обуздан в рамките на един човешки живот. Той все намираше начин да се прояви, както това бе станало при надбягването по пътя за църквата на Коледа. Преди това той си беше помислил, че е готов да се подчини на волята на Всевишния, но се убеди, че едно обещание, едно мъдро решение, взето през нощта, не беше достатъчно да покори завинаги духа на дедите. И Даг едва ли щеше да устоява на този дух и на съблазънта да се отдаде с наслада на отмъстителни мисли, ако не намираше друг отдушник.
Книжата за разпределяне на наследството между Терезе и Дортея бяха пристигнали в Бьорндал за преглед и подпис. Даг действаше от името на сестрите. Потрябваха много пари. Според книжата на Ходлер много от богатствата, които трябваше да бъдат поделени между двете сестри, представляваха дялова собственост и трябваше да бъдат доизкупени. Даг трябваше да наеме адвокат в града, който да защитава интересите на сестрите и да извърши подялбата. Той беше скътал много талери в един сандък с обков, който държеше в мазето и който му даваше представа за силата, която управлява света. Вниманието му към Дортея относно стаята й и позволението му Терезе да се разпорежда с новопостроеното крило на къщата както намери за добре, може би бяха във връзка с парите, които му бяха дали сестрите.
Те никога не научиха, че бяха донесли в Бьорндал една опасна отрова — отровата на парите. Даг беше достатъчно богат и преди женитбата си и разполагаше с достатъчно пари, за да посреща нуждите на имението, селото и горското предприятие, които имаха голяма стойност. Парите на Холдер бяха в повече и следователно бяха една опасност.
Първият син на Терезе беше на три години, когато се роди второ дете. То беше също момче и отново Ане Хамарбьо помогна при раждането му. Първото беше кръстено Туре — с името на покойния брат на Даг, а второто получи името на баща си. По случай кръщавката му беше устроено празненство, което продължи три дни. И въпреки студената зима, в Бьорндал дойдоха гости от много места. Дълго след това се разказваше за огромния брой свещи, които бяха изгорели в Бьорндал тогава. Селяните не се уморяваха да гледат светналите прозорци на имението.