Имаше достатъчно сребро в Бьорндал, но понякога той се прибираше с колиета или златни гривни както за Терезе, така и за госпожица Дортея. Те се радваха, че той се е сетил за тях, но Даг си мислеше и за това, че среброто и златото можеха да качат няколко пъти цената си.
А от града постоянно идваха гости за празненства в имението.
Три години след смъртта на Ане Хамарбьо Терезе се прибра от посещения по домовете в селото. Беше бременна в шестия месец. Стана й зле и бебето се роди същата нощ. Беше момиче — но мъртво.
Терезе страда много. Остана в леглото в продължение на осем дни.
Прие го като наказание и ходеше до олтара в църквата, за да се моли греховете й да бъдат опростени. Малко по малко, след шест месеца тя се чувстваше отново като преди.
Госпожица Дортея дълго време страдаше заради станалото. През цялото време беше грижовна към Терезе, като я успокояваше, че Господ отново може да я благослови с такъв дар. Не можеше да си представи нищо по-блажено от това на земята — да има едно малко момиченце и да се грижи за него.
Към двете малки момчета госпожица Дортея не по-малко грижовна. Всяка събота те идваха в стаята й, гощаваха се с бонбони и пееха по някоя песен. Прекрасни бяха моментите, прекарани в спалнята на леля им.
15
По света ставаха промени, но в Бьорндал всичко си течеше постарому. Даг ходеше все по-рядко в гората и по-често в града и на други места. Имаше много пари, за които да се грижи, както и за имотите и другите си активи. А той беше проницателен в управлението на парите. Вкъщи всичко беше контролирано от Терезе, която придобиваше все по-голяма власт, и всичко следваше отдавна установения ред. Годините минаваха.
Един ден в имението дойдоха жена и момиче. Искаха да говорят с Терезе. Хора идваха всеки ден, но тези не бяха от селището. Бяха дошли от селото в равнината. Възрастната беше жена на музиканта Крюсе, свирещ на тамбура. Тя имаше десет деца, а момичето, което беше дошло с нея, бе най-голямото. Домът им бил толкова малък, че нямало място за всички, и старейшината на селото им бил казал да се обърнат към Терезе, за чиято добра репутация се беше разчуло. На Терезе й стана приятно, че хубавите думи за нея бяха стигнали надалеч. Не можеше да откаже на жената, която я помоли да поеме грижата за момичето, което да се отплаща с работа в имението.
Така Кристине Крюсе попадна в Бьорндал тринадесетгодишна и това стана през шестнадесетата година, след като Терезе се беше омъжила там.
Терезе специално се погрижи за момичето и я прати при госпожица Дортея да я научи да чете и да пише. Кристине се научи и да шие, да говори и да се държи изискано. Възприемаше всичко — включително и светлите помисли в доброто сърце на госпожица Дортея. Между двете се зароди приятелство и момичето оставаше за разговори в стаята й до късно вечер.
Терезе се различаваше коренно от Дортея, така че между сестрите не можеше да съществува истинска хармония. Затова Дортея се радваше, когато в Бьорндал идваха гости, които я развличаха от всекидневния живот, в който тя не участваше.
Когато се срещаха, Даг често й отправяше любезни думи, а тя от своя страна обичаше да говори продължително с него, защото знаеше, че той мисли дълбоко за много неща, за които и тя мислеше. Но те никога не оставаха по-продължително време заедно, а освен това у Даг имаше нещо трудно за превъзмогване, някаква студенина, някаква свенливост, която го правеше да изглежда затворен човек. Това обстоятелство ги държеше далеч един от друг.
Момченцата не я оставяха сама, но те растяха и не се задоволяваха вече само с приказките, които им разказваше. Тя ги обичаше силно, сърцето й се топеше от нежност, когато гледаше техните хубави и свежи лица и наблюдаваше учтивите им и мили обноски. Но не можеше да споделя с тях мислите си или желанията на своя дух.
Така минаваше животът й, без близка душа, с която да споделя съкровените си чувства и затова Стине, както вече наричаха момичето, й стана толкова мила и скъпа. Колко пъти вечер нетърпеливо чакаше да чуе бързите стъпки на момичето по стълбището, сдържаното почукване на вратата и появяването на това младо и свежо същество, цялото сияещо от радост, че вече е свободно.
Стине проявяваше вкус в бродирането и разбираше с малко думи нейните забележки и впечатления. Друга радост за старата мома бяха разговорите им. Всяка вечер я разпитваше за онова, което бе видяла и направила през деня и по този начин се осведомяваше за всекидневния живот в имението.