Дортея реши да настои пред Терезе Стине да има своя стая. Това беше толкова необичайно по онова време — млада прислужница да има самостоятелна стая, така че предвиждаше съпротивата, която щеше да срещне у Терезе. Затова заговори в присъствието на Даг, убедена, че той ще я подкрепи. Обясни, че между всички слуги в имението само Стине ще може да бъде помощница на Терезе, когато тя остарее, защото с будния си ум е способна да научи много. Ето защо Дортея смяташе, че е разумно момичето да бъде поставено малко по-високо от другите, а тя щеше да се погрижи за нейното обучение и възпитание.
Терезе се възпротиви, но Даг успя да я убеди, като й каза, че един ден тя може би ще бъде щастлива, че има край себе си обучена млада жена, която ще може да се занимава с всичко вместо нея.
Той мислеше за пълнотата на Терезе, заради която след няколко години тя щеше да изпитва затруднения при по-продължително ходене. Накрая Терезе се съгласи и Стине получи стая до стаята на Дортея.
Тази промяна в статута на Стине предизвика завист у някои от другите по-млади прислужници. Но те криеха отношението си, за да не настроят против себе си Терезе, която я закриляше. Дортея караше Стине да чете избрани места от Библията, за да засили у нея скромността и човеколюбието. Тя се преструваше, че не забелязва присмехулните забележки на другите жени от прислугата.
За двамата синове Бьорндал можеше да се каже, че носеха в кръвта си неутолим копнеж по гората и ходеха там всеки път, когато имаха възможност. Още като деца те придружаваха баща си, когато отиваше на лов и скоро трябваше да им дадат и пушки. Отначало Терезе се възпротиви, а Дортея се поболя от страх. Но Даг лукаво се усмихна и каза, че за да станат истински мъже, предстои им да се сблъскат с много по големи трудности от тази да стрелят с пушка.
По-големият, който се казваше Туре, приличаше в много отношения на чичо си Туре, който се бе удавил. Едър, тежко сложен, с тъмни коси и мургаво лице, все пак в погледа му светеше пламък, който бащата не познаваше. Характерът му също беше друг. „Кръвта на Холдер“ — мислеше Даг, докато го наблюдаваше.
Туре нямаше още петнадесет години, когато започна да прегръща момичетата и да ги целува, когато му се удаваше случай. Терезе скоро узна това и се обезпокои силно. Но Даг, комуто говори много сериозно, не се разтревожи никак. Той не беше вършил на тази възраст нищо подобно, нито някой от близките му, доколкото му бе известно. Всички те бяха много свенливи и нерешителни с момичетата до двадесетата или тридесетата си година. Помисли, че може би момчето е наследило тази наклонност от бащата на Терезе. Затова отговори с тон, който приключваше веднъж завинаги този въпрос:
— Всичко това може да се промени. Ще помисля и ще кажа каквото трябва на Туре.
Даг често се сещаше за предсказанието на Ане Хамарбьо. Ако действително Туре трябваше да напусне скоро този свят, той желаеше последните дни на сина му да бъдат щастливи и леки, но все пак тази проява никак не му харесваше.
На другия ден изпрати да повикат Туре и му разказа онова, което бе чул. Момчето се изчерви и не знаеше какво да отговори. То уважаваше баща си като най-съвършеното същество в света и му се струваше ужасно, че той беше разбрал за неприличното му поведение.
— Не трябва да правиш това, Туре. Ти си още малък, но по-късно от постъпките ти може да произлезе голямо зло.
Само това каза Даг на сина си. Повече не се заговори в имението по тази тема.
Вторият син, Даг, приличаше в много отношения на баща си. Походката, движенията и обноските му бяха като неговите, само че по-фини и по-освободени. По решителност и смелост не отстъпваше на баща си.
Често предизвикваше тревога у родителите си, защото отиваше далече в горите и биваше принуден да нощува там поради невъзможност да се прибере по светло. Беше страстен ловец и никога не се връщаше без улов в чантата си. Веднъж, когато беше на четиринадесет години, не се върна у дома три денонощия и когато се прибра най-после, на гърба си носеше прясно одраната кожа на една мечка. Стария Даг — така го наричаха сега в имението — се изпълни с такава гордост, че очите му неволно се насълзиха. Изпита възторжена радост при мисълта, че кръвта на дедите му тече и във вените на неговия син така буйно, че нищо не може да го спре! Отначало го укори, че се е захванал сам с подобна опасна работа и строго го смъмри, задето бе хвърлил майка си и него в ужасно безпокойство.