Докато баща му го мъмреше, момчето бе хвърлило одраната кожа зад себе си и гледаше със сведен към земята поглед, въртейки в ръце пушката си. Но когато Стария Даг му заповяда да разкаже най-подробно как е убил мечокът, Младия Даг вдигна глава и като изгледа баща си право в очите, рече:
— Дядо ми не ходеше ли сам за мечки?
— Да-а-а — отвърна Стария Даг, развеселен от младежката дързост на сина си, — но той не беше бебе, когато ходеше на лов за мечки.
И момчето разказа за своя лов. Попаднал на мечи следи близо до езерото Рьойсла и започнал да следи хищника почти без сън и без храна, денем и нощем, докато нанесе смъртоносния удар.
И Стария Даг бе убил първата си мечка на шестнадесет години, а после бе убил общо седем и затова можеше да си представи пътуването на момчето по хребетите на планината, по височините и в горите.
Каза на момчето:
— Върви сега да се измиеш и потърси нещо за ядене в кухнята.
Даг разказа на Терезе за дръзкия подвиг на сина им и докато тя слушаше, обзе я смесено чувство на гняв и тревога, но още повече на гордост.
Наложи се момчето да обещае, че няма да прекарва нощта в гората и да не ходи на лов за мечки, преди да порасне достатъчно.
16
Стария Даг ходеше все по-рядко в гората и скоро съвсем престана. За сметка на това зачестиха пътуванията му в града и обиколките му из съседните райони. Парите имат власт върху този, който ги притежава, и понякога под тяхното въздействие може да пропадне и душата, ако не бъде предпазена.
Адвокатът бе посъветвал Даг да изтегли полека-лека капиталите, които имаше в къщата Холдер, и да ги вложи, като наеме съседни имения. Той виждаше, че Даг е отлично запознат със стопанските дейности и му обясни, че като вложи парите си в обработката на земи, ще може да ги управлява най-ефективно. Даг почувства истинността на този съвет. Братовчедът Холдер, който бе схванал намерението на Даг, му намекна, че адвокатите не са ангели и че човек трябва да се пази от тях. Даг отговори със скептична усмивка, че ангели няма никъде на земята.
Имаше вложени значителни капитали във фирмата Холдер, но по-голямата част от неговото състояние беше в акции и ипотеки из целия район наоколо, включително и в селото в равнината.
Неговият бистър и прозорлив ум му бе помогнал да усвои бързо уменията на първокласен банкер. От общуването си с адвоката бе разбрал, че за да работи успешно с пари, човек трябва да бъде твърд, неотстъпчив. И понеже родът, от който произхождаше, никога не бе проявявал снизходителност, Даг беше неумолим към длъжниците си, пред които настояваше, без да слуша възраженията им, че законът трябва да бъде спазен.
През годините, които последваха, ужас изпълни стопаните на чифлици, които се намираха в близост до мрачното имение Бьорндал.
Даг не беше нито несправедлив, нито непочтен, но не отстъпваше никога каквото и да било от онова, което му се дължеше, колкото и тежко да биваше положението, в което можеше да изпаднат длъжниците му. Тогава се прилагаха строгите изисквания на закона и така, с течение на времето, много от чифлиците в околността, при това не само най-малките, постепенно станаха собственост на Даг Бьорндал. Черните коне на Бьорндал всяваха страх сред хората, когато ги чуеха да препускат по пътищата към съседните ферми.
Жителите на Бьорндал се държаха чинно и предпазливо към Даг. Старите хора казваха, че той странно прилича на Ане Хамарбьо, някои дори стигаха дотам да твърдят, че духът на старата жена след смъртта й се е вселил в него.
От най-ранна младост Даг изпитваше инстинктивно чувство на недоверие към обитателите на селото в равнината, както към всички чужденци. Това чувство се засили заедно с паричните отношения, в които бе влязъл с тях през последните години. Човешката лукавост се проявява най-силно, когато става въпрос за пари. Към него се показваха толкова по-внимателни, колкото по-силно беше желанието им да го измамят.
Постепенно у Даг се утвърди скептицизмът и едно равнодушно отношение към изпадналите в беда, защото той искрено не вярваше, че те не го мамят. За него всички бяха алчни лицемери, които дебнат удобния случай да го изиграят. Полека-лека лицето на Даг придоби недоверчив израз. Той гледаше всеки и всяко нещо накриво — в прекия и в преносния смисъл на думата. Понеже беше много висок, принуден беше да навежда глава или леко да се накланя настрани, за да вижда лицето на този, с когото разговаря. Под събраните му вежди едното око се взираше мрачно и строго, докато другото, широко отворено, гледаше хитро и проницателно. Белегът, който бе останал на слепоочието му след онова паметно сбиване, засилваше този странен израз, а устата му се свиваше някак неприятно, преди да отговори на събеседника си.