Отровата на богатството бе дълбала в него така, че и духът му беше белязан дълбоко от нея. Той рядко заговаряше и не се интересуваше вече от никого и от нищо друго, освен от сделки и пари.
Близките на всеки човек често не виждат онова, което е очевидно за другите, защото промените у хората се извършват постепенно, бавно, ден след ден, и само един несвикнал поглед може да схване промяната. Може би Терезе съзнаваше, че Даг се отнася грубо и коравосърдечно с хората от имението и жителите на селото, но любовта й към него беше толкова силна, че тя намираше извинение за всичко. Освен това тя не губеше време да мисли за подобни неща, защото беше непрекъснато заета с работа навсякъде, където мислеше, че може да бъде полезна. Практичният й ум неусетно я насочваше към ежедневието на имението, към децата и домакинството, така че не й оставаше време да размишлява върху промените или недостатъците на околните.
Постепенно селяните свикнаха да се обръщат все по-често към Терезе и скоро интересите на селото и на имението се изплъзнаха от надзора на Даг, който се намираше под пълната власт на своята нова страст.
Все пак и при най-силните и най-твърди хора се случва да изживяват часове на слабост. Даг не се чувстваше щастлив, както си мислеха за него другите. Понякога вечер, заобиколен от близките си, той прекъсваше своята работа, вдигаше глава и се вглеждаше пред себе си. И тогава върху гордото му и неподвижно, сякаш изсечено лице, в орловия му поглед се появяваше отчаян израз на самотност. Той сякаш търсеше в далечината нещо, което бе изгубил.
Тогава една друга глава се вдигаше на свой ред и един друг поглед се срещаше с неговия — погледът на Дортея. За миг те се вглеждаха един в друг и отново се навеждаха всеки над работата си.
Под стените на старите сгради, там, където теренът се накланяше към долината на юг, цъфтяха рози. Терезе беше поръчала от Холандия розови храсти и сега в Бьорндал имаше чудесна розова градина. През мрачните дни белите, жълти, червени и розови цветове на розите създаваха известна радост, но когато ги огрееше слънцето, започваше едно очарование, една феерия от чист алабастър, искрящо злато, пурпурно сияние и алена кръв, а мирисът им се носеше надалеч.
Дортея обичаше да се разхожда привечер в разцъфналата градина и да почива на пейката, която се намираше в края на розовата алея. Една привечер, когато отиваше на любимото си място, тя спря изненадана по средата на пътеката. На пейката седеше Стария Даг. Понеже не искаше да го безпокои, тя се накани да се върне назад, но той вдигна глава, видя я и й направи знак да отиде при него. Дортея се приближи и седна до Даг.
Той обви със силната си ръка раменете й и, загледан в хълмовете, които се синееха в падащия вече мрак, рече:
— Розите са особено ароматни тази вечер. Ти обичаш да се разхождаш тук.
— Мястото е толкова тихо и спокойно — отговори Дортея.
— Не съжаляваш ли понякога, че дойде да живееш в Бьорндал? — попита Даг след известно мълчание.
— Не — тихо рече тя, изпълнена с благодарност към Бога, Даг и Терезе, задето я бяха приели да живее в Бьорндал.
— От известно време ми се виждаш много бледа — поде Даг. — Измъчва ли те нещо?
— Не — отговори тя след кратко мълчание, предизвикано от вълнението, което изпита при тази проява на загриженост у Даг. — Не, но може би не съм вече така здрава, както преди. Понякога чувствам болка в сърцето и нещо като задушаване… Достатъчно е да изкача стълбището, за да отида в стаята си, и ми се струва, че ще припадна.
Някаква сянка — може би сянката на вечерния здрач — мина по челото на Даг и подчерта още повече бръчките му.
— Трябва да почиваш, да лежиш — рече й той и същевременно реши, че трябва веднага да изпрати да извикат лекар от града.
Слънцето бе залязло, когато станаха. Розовите храсти бяха потънали в сянка. Даг не свали ръката си от раменете на Дортея, сякаш искаше да я подкрепя, докато вървяха по пътеката.
През летните дни вратата на всекидневната оставаше широко отворена, за да проникне вътре въздух и слънце. Там владееше приятна полусянка, когато Дортея влезе и спря пред стълбището, която водеше към нейната стая. Бяха се разделили преди малко, затова Даг се изненада, когато тя рече: