— Да — отговори майорът, който се учуди още повече при тази промяна в държанието на девойката. — Виждам, че си разочарована, но трябва да се съгласиш. Знаеш добре, че той ми е стар другар и добър приятел. Освен това нямаме възможност да избираме къде да отидем за Коледа. Времената са тежки за нас… Нямаме пари, нямаме удобства… Трябва да се радваме, че са се сетили да ни поканят.
Аделхайд намери време да се съвземе. Без дума да каже, облегната на облегалката на креслото, с изправена глава и с вкопчени една в друга ръце, тя изслуша писмото на Клинге.
Той ги канеше да отидат да прекарат коледните празници в Бьорндал и им даваше някои напътствия относно пътуването в големия студ. Ако желаят, може да им изпратят шейна в града, за да ги отведе, но понеже щеше да се наложи да правят дълги спирания, за да може да си почива конят, според Клинге било за предпочитане да наемат кон, който да сменят на пощенските станции по пътя, а на последната пощенска станция щели да намерят кон, изпратен от Бьорндал, който да ги отведе в имението. Препоръчваше им да върнат отговора си чрез търговеца Холдер, който щял да го предаде на човек от Бьорндал, който трябвало и без това да слезе до града.
Аделхайд беше съвсем неподготвена за Коледа, когато дойде писмото на Клинге, така че започна да пере, да глади и да поправя както овехтелите дрехи на баща си, така и своите. Тази работа, която й беше противна в друго време, сега вървеше леко и весело. Дните преди тази Коледа станаха оживени, радостни, трепетни, както в най-хубавите години от детството й.
Никога звънчетата на шейна не бяха звънтели така радостно за Аделхайд, както сутринта, в която конят направи първата си крачка по дългия път.
22
Беше вече късно през нощта в Бьорндал, последната нощ преди Коледа.
Госпожица Крюсе затвори безшумно вратата на кухнята и въздъхна дълбоко. Беше привършила работата си. Тя бе толкова заета през целия този месец. А работата по приготовленията за празника беше огромна и изискваше непрекъснато нейното присъствие. Всички търсеха помощта й и тя бдеше навсякъде — в мазето, в склада с продуктите, в обора и в хамбара. Другите от прислугата бяха преуморени и заспиваха около нея по време на последните нощни работи, но тя продължи да ръководи и не допусна силите й да й изневерят.
Вдигна газената лампа в залата и разгледа наоколо: всичко беше чисто и излъскано. Утре щяха да пръснат хвойна по пода, за да освежат въздуха и да го наситят с приятен аромат. Разрови пепелта в огнището, за да се увери, че под нея има достатъчно жарава, след това взе пак лампата и безшумно се изкачи по стълбището.
Имаше доста грижи тази година. В Бьорндал продължаваха да спазват реда, установен от Терезе и Ане Хамарбьо, споменът за които бе още жив в имението и в селището. Госпожица Крюсе беше уморена, но доволна от свършеното. На другия ден й оставаше да приключи с някои дребни неща. Всичко щеше да бъде готово навреме и гостите можеха да пристигнат.
През живота си тя бе срещала много високопоставени хора, но никога не бе виждала девойка като дъщерята на майор Баре, която очакваха за Коледа. Не беше съвсем сигурно, че тя и баща й ще дойдат, защото отговорът им не беше окончателен, но капитан Клинге вярваше, че ще се отзоват на поканата. Също и Стине Крюсе вярваше, че ще дойдат, защото се боеше, че Коледа ще мине без особено оживление, ако няма гости. Капитанът щеше да се умърлуши, ако поканените му изневеряха, а и Стария Даг, който обичаше да играе на карти, щеше да съжалява за майора. Освен това госпожица Крюсе си беше наумила нещо важно. Тя бе забелязала не само красотата на девойката, но и нейната горда и властна осанка, която показваше, че у нея има качества на господарка и домакиня. А Младия Даг беше вече на възраст за женене.
Госпожица Дортея я бе научила да поставя своята облага винаги след облагата на ближния си. Но понякога беше много тежко да прилага това правило, защото и тя беше човек със свои желания. Дълбоко в себе си Стине Крюсе таеше две страсти: да бъде и да си остане госпожица Крюсе от Бьорндал — важно положение, след като господарят й беше предоставил изцяло ръководството на дома, заради което бъбривата й майка и баща й пияница не преставаха да говорят по седенките в селото в равнината и да се хвалят. Другата й страст беше Младия Даг, който никога, нито с дума, нито с жест не бе насърчил чувствата й. Само от време на време й благодареше за някоя направена му от нея услуга и любовта й се подхранваше с тези трохи. Обръщаше се към нея за храната, която си носеше в гората, или за да му ушие бели ризи, които обичаше да носи. Ако само можеше да си представи с какво търпение ги шиеше и с каква грижа ги избелваше и простираше да съхнат на слънце!