За да остане вярна на нравствените предписания на своята покойна господарка Дортея, госпожица Крюсе започна да се подготвя да бъде заместена от госпожица Баре във всичко, което й беше най-скъпо.
Стигнала до стаята си, Стине остана пред вратата известно време, за да подреди мислите си. След това се запъти към стаята на Дортея, която бе приготвила за госпожица Баре. Още веднъж провери всичко — възглавниците и дюшека, който беше напълнен с пух от северни патици и беше мек и лек като дихание, калъфките на възглавниците и чаршафите от бяло като сняг платно, изпредено и изтъкано в имението и избелено на слънце по зелените склонове на имението. На пода, пред леглото беше постлана кожа от рис — топла и мека за босите крака.
Госпожица Крюсе помириса въздуха в стаята: тук от три дни гореше огън, за да я затопли добре и в огнището бяха сложили борови клонки, за да прогонят и най-слабия дъх на застояло.
Госпожица Баре вече можеше да дойде и щеше да види, че в Бьорндал знаеха да живеят не по-зле от хората в избрания кръг, в който тя се движеше!
На следващата сутрин, преди още първото сияние на зората да се появи над горите на изток, вратата на спалнята на прислугата се отвори към двора. Един запален фенер светна в мрака и после изчезна в конюшнята. Беше главният коняр Сивер Бакпе, който започваше всекидневната си работа. Стария Даг реши Сивер да отиде да посрещне майора и дъщеря му. Той го предупреди, че майорът, който бе служил в кавалерията, е голям познавач на конете и затова трябва да внимава при избора на коня, който щеше да впрегне в шейната.
Трябваше да впрегне Бамсен, големият черен жребец, макар че животното изглеждаше неспокойно тази сутрин. Бамсен имаше силен гръден кош и беше бърз като светкавица. Колко жалко, че такъв кон често биваше възбуден, сякаш обсебен от зъл дух дотолкова, че никой християнин не смееше да се приближи до него! Затова почти през цялото време Бамсен стоеше в конюшнята, където от време на време се развилняваше и заедно с това подивяваше още повече, докато и самият Сивер започна да се бои от него.
Когато тази сутрин той отвори вратата на конюшнята, от всички страни започнаха да се чуват удари с копита, дрънкане на вериги и остро цвилене. Бамсен, който беше в дъното, се обърна, постави глава върху преградата и запръхтя шумно, с широко отворени ноздри, с неспокойни очи и настръхнала грива. Не искаше да го безпокоят.
Някакво особено хъркане, което премина в хилене, накара Сивер да подскочи. Той бързо се прекръсти и измърмори някаква молитва. Сега вече нямаше защо да се бои от злите духове чак до следващата нощ. Затова започна по-спокойно да приготвя Бамсен за пътуването. Но когато понечи да постави гребена в гривата му, животното рязко вдигна глава и откри големите си зъби, готово да хапе. Ооо, духовете продължаваха да се навъртат тук! Сивер ги изруга щедро, уверен, че след молитвата, която произнесе, ругатните няма да му навредят.
Напълни една торба с ечемик, която щеше да вземе със себе си, прегледа още веднъж хамутите и звънчетата, след това прекоси двора и се упъти към кухнята, предвкусвайки хубавата закуска, която му бяха приготвили, преди да тръгне на дълъг път в снега и студа.
Започна да се развиделява, когато с помощта на един от слугите Сивер Бакпе измъкна вън шейната, която ползваха за дълги пътувалия.
Сега вече трябваше да изведат от конюшнята и да впрегнат Бамсен, и танците започнаха. Жребецът се дърпаше и отскачаше с такава бързина и сила, че беше опасно за живота на всеки, който се доближеше много до него. Но Сивер, който бе набрал смелост след една чаша горещ грог, се вкопчи здраво в гривата му, като внимателно наблюдаваше неговите движения и не преставаше да скача заедно с него. Най-сетне успя да му надене юздата. Това беше най-трудното. После го впрегна в шейната и със здравите поводи в ръце стана негов пълен господар.
Под строгия и бдителен поглед на госпожица Крюсе няколко прислужници застлаха шейната с кожи. Поставиха завивки, ръкавици и други принадлежности, които предпазваха от студа и които се пазеха в заключени сандъци. Ключовете, нанизани в тежка връзка, винаги се намираха в ръцете на Стине.
Сивер обу високи ботуши, облече шубата си от вълчи кожи, хвана здраво поводите и като взе камшика в ръка, скочи леко в шейната. Бамсен се вдигна на задните си крака, хвърли се стремително напред, прекоси двора със светкавична бързина, мина през входа и изчезна сред облаци снежен прах.